Жак Превер (Jacques Prevert)

Автор Тема: Жак Превер (Jacques Prevert)  (Прочетена 2677 пъти)

em4ety

  • Новак
  • *
  • Публикации: 6
Жак Превер (Jacques Prevert)
« -: 21 декември 2008, 17:47 »
Жак превер е роден на 4 Февруари 1990 г. в Ньой сюр Сен, Франция. Той е френски поет и сценарист. Първоначално свързан със сюрреализма, по-късно стиховете му са най-често с теми от ежедневния живот в Париж в средата на 20 век. Много от тях са използвани в популярни песни, изпълнявани от известни френски певци, например Ив Монтан и Едит Пиаф. Превер е автор на сценариите на няколко филма, повечето от тях на режисьора Марсел Карне. Умира на 11 Април 1977 г. в Омонвил ла Пьотит, Франция.

Етоа преводи на някой негови стихотворения:
 
При цветарката

При цветарката влиза човек
и мълком избира цветя.
Цветарката взема цветята, обвива ги в книга.
Човекът бръква в джоба си,
търси пари,
пари за цветята.
В същото време
той слага ръка
на сърцето си,
и пада внезапно.
Пада,
парите се пръскат
и заедно с тях,
с човека, паднал на пода,
падат цветята.
Цветарката мълком стои
пред парите, които навред се търкалят,
пред тези цветя, които увяхват,
пред този човек, умиращ на пода.
Наистина всичко това е толкова тъжно.
Цветарката трябва нещо да стори,
но никак не знае какво да направи,
отгде да започне.

Толкова много неща има за вършене
с този човек, който умира,

с тези цветя, които увяхват,
и с тези пари,
с тези пари, които навред се търкалят,
неспирно навред се търкалят.


Превод Веселин Ханчев


Paris at night

Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.


Превод Веселин Ханчев


Градината

Хиляди, хиляди години
не биха ми стигнали
да разкажа
за оня миг вечност,
в който ти ме целуна,
в който аз те целунах
една сутрин, в светлината на зимата,
в парк Монсури, сред Париж.
Сред Париж,
на земята,
която е всъщност звезда.


Превод Веселин Ханчев


Известието

Вратата, която някой е отворил,
вратата, която някой е затворил,
столът, на който някой е седнал,
котката, която някой е погалил,
крушата, която някой е захапал,
писмото, което някой е прочел,
столът който някой е съборил,
вратата, която някой е отворил,
пътят, по който някой е тичал,
гората, която някой е стигнал,
реката, в която някой е скочил,
моргата, в която някой лежи.

Превод Валери Петров


Фиеста

И чашите бяха опразнени,
и бутилката – с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото – широко открито.
И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола във мойте ръце.

Превод Валери Петров



Не бойте се!

Не бойте се, честни и примерни хора,
вашите покойници се пазят добре,
те си имат пазачи като тези в затвора
и рекат ли да бягат, има кой да ги спре.
Освен туй всеки гроб е добре ограден
със желязна решетка,
като детско креватче –
мярка разумна, ако питате мен,
предвид на това, че
може би и в съня ни, наречен
“вечен”,
сънища има, тъй че вашият скъп
покоен роднина, както спи си по гръб,
да сънува, че още е жив на земята,
и подобно детенцето, което се мята,
сънувайки нещо, и той да изрита
като детско юрганче в съня си гранита
и – хоп! –
да се изтърси от своя гроб…
Какъв ужас! Да падне в живота обратно –
това би било съвсем неприятно!
Представете си само: да трябва отново
с документи и слово
да се доказват толкоз много неща –
най-напред обичта,
после страданието,
след това завещанието…
Но спокойно, спокойно, честни, примерни хора –
покойните нямат възможност за втора
следсмъртна разходка по нашия свят –
когато веднъж им е упокоят изпят,
никакво връщане на старите теми,
тъй че вашите амфори със хризантеми
ще стоят непокътнати навред из алеите
и все тъй азалеите
ще красят мавзолеите
и вие без поводи да се тревожите
преспокойно ще можете
да градинарствате със своите лейки,
все така безутешно и дълбоко скърбейки.

Превод Валери Петров


Гарнизонен отпуск

Сложих си кепето в клетката
и излязох с птичето върху главата си.
– Я, виж ти,
откога не отдаваме чест? –
ни запита майорът.
– Съвсем не, не отдаваме чест! –
отвърна му птичето.
– Е, добре,
извинявайте, аз пък мислех, че се козирува –
каза майорът.
– Извинен сте, на всеки се случва да сбърка –
отвърна му птичето.

Превод Иван Бориславов


Толкова по-зле

Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал.
И толкова по-зле за хората, които не обичат
нито кучетата, нито пък калта.
Пуснете вкъщи кучето, въргаляло се сред калта.
И толкова по-зле за хората, които не обичат кал,
които не разбират,
които не разбират кучето,
които не познават и калта.
Пуснете кучето да влезе вкъщи.
И нека се отърси от калта.
То може винаги да се окъпе.
Водата също би могла да се измие.
Не могат никога да се измият тези,
които казват, че обичат кучета,
но при условие, че...
А кучето, покрито с кал, е чисто.
И калта е чиста.
Понякога водата също бива чиста.
А хората, които казват: при условие, че...
Точно тези хора не са чисти,
никак не са чисти.


Превод Иван Бориславов


Песен

Питаш кой ден сме
Ние сме всичките дни
Мило момиче
Ние сме този живот
Моя обичана
Ние сме влюбени значи живеем
Ние живеем и значи сме влюбени
Какво е животът ние не знаем
Ние за дните направо нехаем
Какво е любов не знаем дори.

Превод Румяна Л. Станчева


Червеният кон

По манеж от лъжи
Червеният кон на твойта усмивка
Кръжи
Стоя срещу теб като закован
С камшика на своята истина
И дума не казвам
Твойта усмивка е толкоз правдива
Че моята истина лесно изтрива.

Партилан

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 51
Re: Жак Превер (Jacques Prevert)
« Отговор #1 -: 26 януари 2009, 19:51 »
един превод на стих от Жак Превер, дело на Валери Петров:

Лов на дете

Над острова птици крещят-"Свобода!"-
но отвсякъде той е обкръжен от вода

Разбойник! Бандит!
Крадец! Паразит!

Какви са тез крясъци? Туй са те, туй са те-
честните граждани на лов за дете!
-"Писна ми вашия изправителен дом!"-
то бе им казало и те мълчешком
със връзката ключове му бяха разбили
детската муцунка и зъбките мили-
както по устава тъй се полагало...
И ето. Това е. И сега е избягало.

Разбойник! Бандит!
Крадец! Паразит!

Нещастно зверче без баща и без майка
то тича в нощта, а във лаеща хайка
те тичат след него със съвести чисти
полицаи, търговци, рентиери, туристи...

Разбойник! Бандит!
Крадец! Паразит!

чуйте ги! вижт ги! Туй са те, туй са те-
честните граждани на лов за дете
за такова ловуване не е нужен билет,
всеки в ловната треска сега е обзет
и се святка и тряска в тъмнината навред:
"Къде е? В морето! Ето го! Де го?"
едно дете плува, а те стрелят по него.

Разбойник! Бандит!
Крадец! Паразит!

Бледа от яд и от бяг запъхтяна,
хайката спира пред бялата пяна:

"Разбойник! Бандит!
Крадец! Паразит!"

Мое храбро хлапенце, мой мил момчурляк,
дали ще доплуваш до отсрещния браяг?
Пред тебе са само Небе и Вода
и птици, крещящи :"СВОБОДА! СВОБОДА!"

shumkd

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 150
Re: Жак Превер (Jacques Prevert)
« Отговор #2 -: 26 януари 2009, 21:51 »
Навярно са механични, но поправи си грешките за рождената му година, както и фамилията му да е с главна буква.

Lingerie

  • Новак
  • *
  • Публикации: 10
Re: Жак Превер (Jacques Prevert)
« Отговор #3 -: 27 януари 2009, 18:35 »
"Жак Превер е роден на 4 Февруари 1990 г. ...
Умира на 11 Април 1977 г. ...
"
Може би правописна грешка? - 1890 г.
:)))

Петър1

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 17
Re: Жак Превер (Jacques Prevert)
« Отговор #4 -: 17 април 2018, 00:13 »
Жак превер е роден на 4 Февруари 1990 г. в Ньой сюр Сен, Франция. Той е френски поет и сценарист. Първоначално свързан със сюрреализма, по-късно стиховете му са най-често с теми от ежедневния живот в Париж в средата на 20 век. Много от тях са използвани в популярни песни, изпълнявани от известни френски певци, например Ив Монтан и Едит Пиаф. Превер е автор на сценариите на няколко филма, повечето от тях на режисьора Марсел Карне. Умира на 11 Април 1977 г. в Омонвил ла Пьотит, Франция.

Етоа преводи на някой негови стихотворения:
 
При цветарката

При цветарката влиза човек
и мълком избира цветя.
Цветарката взема цветята, обвива ги в книга.
Човекът бръква в джоба си,
търси пари,
пари за цветята.
В същото време
той слага ръка
на сърцето си,
и пада внезапно.
Пада,
парите се пръскат
и заедно с тях,
с човека, паднал на пода,
падат цветята.
Цветарката мълком стои
пред парите, които навред се търкалят,
пред тези цветя, които увяхват,
пред този човек, умиращ на пода.
Наистина всичко това е толкова тъжно.
Цветарката трябва нещо да стори,
но никак не знае какво да направи,
отгде да започне.

Толкова много неща има за вършене
с този човек, който умира,

с тези цветя, които увяхват,
и с тези пари,
с тези пари, които навред се търкалят,
неспирно навред се търкалят.


Превод Веселин Ханчев


Paris at night

Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.


Превод Веселин Ханчев


Градината

Хиляди, хиляди години
не биха ми стигнали
да разкажа
за оня миг вечност,
в който ти ме целуна,
в който аз те целунах
една сутрин, в светлината на зимата,
в парк Монсури, сред Париж.
Сред Париж,
на земята,
която е всъщност звезда.


Превод Веселин Ханчев


Известието

Вратата, която някой е отворил,
вратата, която някой е затворил,
столът, на който някой е седнал,
котката, която някой е погалил,
крушата, която някой е захапал,
писмото, което някой е прочел,
столът който някой е съборил,
вратата, която някой е отворил,
пътят, по който някой е тичал,
гората, която някой е стигнал,
реката, в която някой е скочил,
моргата, в която някой лежи.

Превод Валери Петров


Фиеста

И чашите бяха опразнени,
и бутилката – с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото – широко открито.
И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола във мойте ръце.

Превод Валери Петров



Не бойте се!

Не бойте се, честни и примерни хора,
вашите покойници се пазят добре,
те си имат пазачи като тези в затвора
и рекат ли да бягат, има кой да ги спре.
Освен туй всеки гроб е добре ограден
със желязна решетка,
като детско креватче –
мярка разумна, ако питате мен,
предвид на това, че
може би и в съня ни, наречен
“вечен”,
сънища има, тъй че вашият скъп
покоен роднина, както спи си по гръб,
да сънува, че още е жив на земята,
и подобно детенцето, което се мята,
сънувайки нещо, и той да изрита
като детско юрганче в съня си гранита
и – хоп! –
да се изтърси от своя гроб…
Какъв ужас! Да падне в живота обратно –
това би било съвсем неприятно!
Представете си само: да трябва отново
с документи и слово
да се доказват толкоз много неща –
най-напред обичта,
после страданието,
след това завещанието…
Но спокойно, спокойно, честни, примерни хора –
покойните нямат възможност за втора
следсмъртна разходка по нашия свят –
когато веднъж им е упокоят изпят,
никакво връщане на старите теми,
тъй че вашите амфори със хризантеми
ще стоят непокътнати навред из алеите
и все тъй азалеите
ще красят мавзолеите
и вие без поводи да се тревожите
преспокойно ще можете
да градинарствате със своите лейки,
все така безутешно и дълбоко скърбейки.

Превод Валери Петров


Гарнизонен отпуск

Сложих си кепето в клетката
и излязох с птичето върху главата си.
– Я, виж ти,
откога не отдаваме чест? –
ни запита майорът.
– Съвсем не, не отдаваме чест! –
отвърна му птичето.
– Е, добре,
извинявайте, аз пък мислех, че се козирува –
каза майорът.
– Извинен сте, на всеки се случва да сбърка –
отвърна му птичето.

Превод Иван Бориславов


Толкова по-зле

Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал.
И толкова по-зле за хората, които не обичат
нито кучетата, нито пък калта.
Пуснете вкъщи кучето, въргаляло се сред калта.
И толкова по-зле за хората, които не обичат кал,
които не разбират,
които не разбират кучето,
които не познават и калта.
Пуснете кучето да влезе вкъщи.
И нека се отърси от калта.
То може винаги да се окъпе.
Водата също би могла да се измие.
Не могат никога да се измият тези,
които казват, че обичат кучета,
но при условие, че...
А кучето, покрито с кал, е чисто.
И калта е чиста.
Понякога водата също бива чиста.
А хората, които казват: при условие, че...
Точно тези хора не са чисти,
никак не са чисти.


Превод Иван Бориславов


Песен

Питаш кой ден сме
Ние сме всичките дни
Мило момиче
Ние сме този живот
Моя обичана
Ние сме влюбени значи живеем
Ние живеем и значи сме влюбени
Какво е животът ние не знаем
Ние за дните направо нехаем
Какво е любов не знаем дори.

Превод Румяна Л. Станчева


Червеният кон

По манеж от лъжи
Червеният кон на твойта усмивка
Кръжи
Стоя срещу теб като закован
С камшика на своята истина
И дума не казвам
Твойта усмивка е толкоз правдива
Че моята истина лесно изтрива.


Видях, че темата не е активна, но искам да вметна само една корекция: Жак Превер не е роден през 1990 нито през 1890 а през 1900 година. Предполагам автора е допуснал печатна грешка. Поздрави.
ПС. Вече някой ме е изпреварил, не открих как да си изтрия коментара тук :)
« Последна редакция: 17 април 2018, 00:15 от Петър1 »

 

© 2003-2019, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.