Предполагам, че всеки е имал от онези "светли'' дни, които иска да забрави...
Наложително ми е да споделя конкретни моменти от мой такъв...
Като разбрах за извънредния работен ден, а имено днес, нещо ми подсказа за
ЯДОВЕ...
Ето как започна всичко...
Седя си на спирката, вяртрът ме брули, чакам автобуса за работа, ама той не идва...
Събота не са от най-редовните.
Успях да го дочакам, седнах си спокойно...
И тъй като не поня последно кога почивах от топлото ли, от люлеенето на автобуса през дупките ли, не знам...заспах!
Автобусът спря, аз се събудих...Деликатно ни изгониха, защото автобусът бил аварирал...
Ужас!!! Пак чакане по спирки, пак студ...
Прехвърлихме се на друг и на късмет стигнах до работа...
Там същото цвете...Цял ден проблеми, кисели клиенти. Няма да навлизам в подробности, че не всеки ще разбере естеството на работата ми и ще му е интересно...
Стана време, пак автобус ще чакам...
Дочаках. Вадя си портмонето и гледам цяло 20 лв., никакви стотинки...
Идва кондукторката, гледа 20-те лева, гледа мене, аз гледам нея... Толкова кривотия на едно място не бях виждала, извиних се за едрите пари, ама то злобата си е злоба.Не можело било да нямам по-дребни... Че ако имах, нямаше ли да си спестя "приятната" ситуация?!
Нямаше да ми върне, търпя ме две спирки и каза: "на следващатата слизай"
Реших да замълча и да не ставам прост с простия...Слязах, но бях много далече от дома.
За мой късмет и дъжд заваля
Автобус не идваше, умрях от студ, представях си само мига, в който ще се прибера и ще си направя чай...
Историята не свършва тук, но заспивам, труден беше денят ми...
Само ще кажа, че докато се прибера някой някъде беше успял да ми вземе 20-те лева и чак по косата имах кал, благодарение на "милосърдни" шофьори...
Дано забравя тоя ден. Като ми тръгне така, че не знае спирка.
Тема: Като тръгне на зле...не се и спира (Прочетена 2434 пъти)
