vyatur (Аз ): 27-01-2012г. 22:56
ПоводЪТ за написването на стихотворението е кончината на Коста Цонев.
Поклон пред човека и великия Български актьор.
Но стихЪТ е за човек, който е до мен.
ЧовекЪТ, който по визия не отстъпваше на актьора.
Но страхЪТ от престоящите години на възрастта, което е неизбежно, ме провокираха.
Съжалявам, ако съм ви разочаровала.
То беше предназначено единствено и само за мен.
Е, тогава какво прави тук?!
Нека спешно открием раздел „Мило мое дневниче”
Ти и аз
Нявга сравнявах те
с Коста Цонев -
бяхте ти и той.
Нявга не говореше много,
говореха твойте ръце.
Вървеше тихо, с финес,
а земята трептеше.
А какво си сега -
трудно бих те описал.
Аз просто си бях АЗ.
Непокорно, но вечно
смирено момиче.
Обичащо вярно и тихо.
Този стих е посветен на човека, който бил млад и строен, а сега след толкова години, заприличал на старец.
Странно...годините минават, той трябва да се подмладява, а не да остарява...Не го разбирам, защо прави така?!
Аз и ти
Някога сравнявах те с Шварценегер
Много приличаше на него в гръб.
Сега след толкова години
Като те погледнах в лицето
Разбрах, че не си мой тип.
Годините минават, а ти ставаш все по-млад.
Мечтаех заедно да остареем,
Сега ще се влюбя в някой друг.
Ах, Джон Траволта, къде си ти,
Да прокараш нежно пръсти
В мойте буйни коси?
А аз съм все тай млада
И винаги ще си остана така.
Този мой стих, ако много ви хареса, го сложете в раздел „Мило дневниче”, защото е много лично и е предназначено само за мен и най-близките ми хора. Поводът за написването на стихчето е това, че аз много харесвам тези двама артисти, а моят първи съпруг, не е никакъв артист. С този стих искам да го амбицирам да импровизира понякога...вечер.
Съжалявам, че ви занимавам с толкова лични неща, но щом има къде да се публикува, какво пък.
