Тетралектика, време, субстанция, празно и геометрично пространство

Автор Тема: Тетралектика, време, субстанция, празно и геометрично пространство  (Прочетена 1323 пъти)

akademika

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 87
          С предложените свойства на неделимите и неразумни Идеални материални точки Бегетрон /Б-/ и Антибегетрон /Б+/ или Материалната субстанция и неделимите Демокритови атоми се стигна до определението им като първични електромагнитни частици и античастици. Техният електромагнетизъм се различава от атомния електромагнетизъм на химическия свят по това, че е първичен и елементарен /1 електричен заряд и еднополюсен магнитен заряд – монопола на Дирак/. Това предполага тяхната неделимост като безструктурност, безформие и неразумност, което е същността на Бегетроните и Антибегетроните. От всичко това следва, че първичната сила необходима за взаимодействие между Бегетроните и Антибегетроните, е електромагнитна фундаментална сила, на която са носители и от която произлизат останалите основни сили: ядрена – микросила, електромагнитна – макросила и гравитация – мегасила.
    Така Първичният електромагнетизим се явява като четвъртата фундаментална сила, която управлява субмикро света или субмикро физическия свят. Там в началото не съществуват: ядрени сили, електромагнитните сили на атома и антиатома и гравитация, защото те са производни на Субсилата. И трите сили /ядрена, електромагнитна и гравитация/ са свойствени на атома и антиатомът като съдържание и проявление на тяхната структура. Атомът и Антиатомът са продукти на химическата еволюция, от която започва вещественото развитие на материята, което определя тяхната несъвместимост като несъвместимост на вещество и антивещество.
   Физиците погрешно са определили, че четвъртата фундаментална сила е слабото ядрено взаимодействие и търсят неговия носител като предполагат, че е Х – бозонът. Слабото взаимодействие не може да бъде четвъртата основна сила, защото е разновидност на ядрените сили, което и самите физици признават, но го издигат за фундаментална сила. За слабото взаимодействие няма определен фундаментален свят, в който де се проявява и да го управлява. Защото това взаимодействие се проявява в отсек с определена пространствена дължина в микросвета и управлява процесите там, което показва, че то е частен случай от ядрените сили, които се проявяват и управляват процесите в тези пространствени дължини. Дори откриването на Х – бозона, което е може би вече факт, който няма да спомогне за обединението и изясняване същността на основните видове взаимодействия или основните сили в Природата, защото физиците са в погрешна посока на това търсене. Въпреки погрешното търсене те могат да стигнат до общо вътрешно обединение на различните пространствени дължини определящи различните по сила ядрени взаимодействия. Физиците могат да направят това обединение на ядрените сили, само ако го търсят в структурата на нуклоните и антинуклоните. В противен случай няма да постигнат и това обединение. Много важно и основно значение имат носителите на ядрените сили: трите вида неутрина и трите вида антинеутрина, които детерминират диференциацията на ядрените сили. В подобна постановка изпаднаха физиците при търсене на монопола на Дирак. Дори го търсеха в структурата на скалите, но не го намериха там и се отказаха от търсенето, въпреки че математичното уравнение съдържа истината за съществуването на монопола.
   Какво се оказа? Оказа се, че както монопола на Дирак, така и четвъртата фундаментална сила са сродни и обвързани помежду си и се намират в началото на съществуването, развитието и управлението на света или по точно казано, те са това начало. Логично е силата, от която произлизат останалите три фундаментални сили на света да съществува преди тях, още по-логично е тя да се намира в началото на съществуването, развитието и управлението на света. Трудността за достигане до монопола на Дирак и до четвъртата фундаментална сила или Първичния електромагнетизъм, ще е необходим ускорител на частици с огромна мощност, надвишаваща мощността на ЦЕРН хиляди пъти или ще е необходима нова технологична методология, за да се получи такава мощност.
Фундаменталните сили в Природата все пак са четири: първичен електромагнетизъм, ядрени, електромагнитни и гравитация. Получената система на основните сили в Природата е цикличната тетрада на Тетралектиката  така тетралектичното систематизиране ни предоставя възможност чрез системите на Тетралектиката да строим модели, с които бързо се достига до истината.
   Първичният електромагнетизъм е различен от силите образуващи триадата:ядрени, електромагнитни и гравитация, но ги предполага, защото се раждат от него. Триадата от ядрени сили, електромагнитни сили и гравитация са сродни, защото определят вещественото и антивещественото състояние на материята като го управляват в своите пространствени дължини. Ядрените сили в микро пространствените дължини; електромагнитните сили в макро пространствените дължини и гравитацията в мега пространствените дължини. Необходимоста да има сили извън атома и антиатома или извън вещественото и антивещественото състояние на материята, предполага тази сила да е Първичният електромагнетизъм, който обединява материятя и антиматерията, за да съществува, да се развива и да се управлява света. Тази първична сила се проявява, създава и управлява сруктурирането на елементарните частици и античастици до появата на ядрени те сили, които са основната сила в структурата на нуклоните и антинуклоните и и в ядрата на атома и антиатома.

   За да стигне до същността на времето, ще трябва да тръгнем от геометричното пространство, което е най-добре изучено и добре познато. В геометрията има три измерения: едномерно, двумерно, тримерно и четвъртото, нулево измерение – точката. Това най-добре се наблюдава в Периодичната геометрична таблица за еволюция на формата /ПГТЕФ/. Херман Минковски разкрива връзката между трите измерения на геометричното пространство и времето и ги обвързва в четиримерно пространство-време, което става основа на айнщайновата теория на относителността. Ето пак стигнахме до системната тетрада на Тетралектиката – времето обвързано с трити измерения на геометричното пространство, което ще ни послужи като отправна точка за изясняване на същността на времето.
   Геометричната точка, като нулево измерение, е четвъртото състояние на геометричната циклична теттрада. Следователно геометричната точка като четвърто състояние с нулево пространствено измерение ни води до логичното допускане, че това геометрично състояние може да бъде времето, което е различно от геометричното пространство. В подкрепа на това логично допускане е разработката на Х. Минковски, която обединява геометричното пространство с времето като четвърто измерение. Друго в подкрепа, че времето е четвъртото нулево измерение на геометричното простронство, е издигнатата в по-предните статии хипотеза за съществуването на Материалната субстанция като Идеална материална точка с физически носители Бегетрон /Б-/ и Антибегетрон /Б+/. Бегетроните и Антибегетроните са точковидни, неделими, безформени и неразумни елементарни частици античастици с електромагнитни свойства, от което правим извод, че са електромагнитните частици и антицастици на времето. Следователно: Материалната субстанция, Идеалната материална точка, Бегетронът и Антибегетронът, Първичния електромагнетизъм и Демокритовия атом са, едно и също нещо – Първична материя или Времето.
   Времето, въпреки, че е нулево геометрично пространство има физическа реалност и определени параметри, за да съществува като елементарните неделими частици Бегетрони и Антибегетрони с потенциални свойства за развитие. Поради това, времето може да ради геометричното пространство при взаимодействие между Бегетроните и Антибегетроните. Още през миналия век съветския физик Козирев е доказал, че времето има физическа реалност, но остава загадка неговата същност, която можем да определим чрез тетралектичното системно моделиране.
   Първите структурирани частици и античастици при взаимодействие между Бегетроните и Антибегетроните са Вакуумонът /В0/ и Антивакумонът /В̄0/, от които са построени безкрайните електромагнитни нишки на вакуума, което уточнихме в по-предните страници. Така от първичното нулево пространство или безформието на времето се ражда вторичното геометрично пространство като развитието на материята върви от Бегетроните към Вакуумоните. При това положение материята получава форма и физическо реалност в лицето на Вакуумоните и Антивакуумоните, които при взаимодействието си изграждат структурата на  вакуума, и „Континумът притежаващ физически свойства“измества безплътния етер. От реалното, безсмъртно и неразумно време се ражда морфологичната действителност на геометрично пространство с определено време на живот: от милионна част от секундата при елементарните частици, до милиарди години при вселените, галактиките, звездите и планетите. Следователно от първичното безсмъртно несъвършенсво на времето се ражда, смъртната сложна, еволюираща геометрична материя. От неделимостта на най-простата Материална субстанция се получава сложната материална организация на действителността, която може да се разрушава, за да се формира ново качество като безкрайно разнообразие на обективните структури и форми на базата на четири противоположности. С раждането на геометричните материални структури и форми, започва да тече времето на техния живот, което ражда причината и следствието свързани с посоката на времето подчиняващо се на Антисиметрията. Най-големите истини за времето са се родили  на това изстрадано парче Земя, наречено БЪЛГАРИЯ. Най-древната от тях намираме в орфеизмза, който издига максимата, че всичко е възникнало от времето. Нашият най-свят и чист революционер В. Левски е изказал също една голяма истина за времето: „Времето е в нас и ни сме във времето“, което е верен извод на ТЕТРАЛЕКТИКАТА , че всичко е потопено във вакуума, а неговите частици са начало на всичко. Не е случайно, че българския философ А. Стефанов пише книга със заглавие „Философия на времето“. Изводът, е че БЪЛГАРИЯ Е ПОДВЛАСТНА НА ВРЕМЕТО, НО ВРЕМЕТО Е ПОДВЛАСТНО НА БЪЛГАРИЯ.

   ВРЕМЕТО Е МАТЕРИАЛНА СУБСТАНЦИЯ БЕЗ ВЪТРЕШНОСТ, КОЯТО СЪДЪРЖА ПОТЕНЦИАЛНИ СВОЙСТВА НА РАЗВИТИЕТО, ЗА ДА СЕ РОДЯТ ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ИЗМЕИРЕНИЯ НА МАТЕРИАЛНАТА ТРИМЕРНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.
   НА БЕЗСМЪРТНОТО ВРЕМЕ, КАТО НАЙ-ПРОСТТА  МАТЕРИЯ, МУ  ЛИПСВА СЪВЪРШЕНСТВОТО И ТО СЪЗДАВА СМЪРТНИТЕ ГЕОМЕТРИЧНИ СТРУКТУРИ И ФОРМИ НА МАТЕРИЯТА, ЗА ДА ВЪРВИ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВОТО ЧРЕЗ ТЯХНОТО ЕВОЛЮЦИОННО РАЗВИТИЕ И НИКОГА ДА НЕ ГО ПОСТИГНЕ, НО ПОСТИГА ТЕТРАЛЕКТИЧНИЯ СМИСЪЛ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО, РАЗВИТИЕТО И УПРАВЛЕНИЕТО НА СВЕТА.

  
« Последна редакция: 26 февруари 2012, 19:10 от akademika »

 

© 2003-2019, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.