Х - бозонът и противоречия в Стандартния модел на елементарните частици

Автор Тема: Х - бозонът и противоречия в Стандартния модел на елементарните частици  (Прочетена 2575 пъти)

akademika

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 87
Обединяването на силното, слабото и електромагнитното взаимодействие преди около 50 год. от С. Уайберг, А. Салам и Ш. Глашоу постави началото на Стандартния модел във физиката на елементарните частици, за което и тримата получават Нобелова награда. Завършен теоретичен вид на Стандартния модел прави П. Хигс с предсказване на Х-бозона, който ще е отговорен за масата на частиците.
Този модел обяснява, че във фундамента на света стоят 12 частици: 6 лептона, които са безструктурни и 6 кварки, които изграждат структурата на тежките частици /барионите/и 4 глуона, които са лепилото между кварките в структурата на барионите. Извън този модел остават античастиците, които като антиматерия съществуват в нашия свят, което удвоява броя на фундаменталните частици, те стават 32. Като прибавим и допълнителните свойства на кварките и антикварките, този брой надхвърля броя на основните елементярни частици. С откриването на най-тежките електрони /тау-мезоните/, които са 2 пъти по- тежки от протона, се обезсмисли разделянето на елементарните частици на лептони и бариони.
Още от създаването си моделът е непълен и претрупан от частици, защото частиците, които се приемат за фундаментални са прекалено много и извън него остава една от основните сили /гравитацията/. В него е включена друга сила /слабото взаимодействие/, което не е основна сила, а разновидност на ядрените сили подобно на електромагнитното взаимодействие /твърдо лъчение, топлина и радиовълни, които са слабити електромагнитни сили/.
Стандартният модел във физика на елементарните частици, роден преди около 50 год., в началото е предсказвал определени явления, поради малкото знания за света на елементарните частици по това време. Но впоследствие, когато се стига до някой нови факти, се появяват противоречия в Стандартния модел, поради извъредно многото непълноти и недостатъци, които пречат на този модел да бъде всеобхватен. При това положение как чрез този модел ще стигнем до началото на света и на неговото обяснение, когато трябва да обясним, откъде са се взели огромния брой частици, изграждащи Стандартния модел и много други неща водещи до натрупване на противоречия в него
Хигс-бозонът, няма да разреши повдигнатите проблеми, свъэрзани с физиката на елементарните частици и с раждането на масата. Защото вече десетилетия физиката на елементарните частици върви в погрешна посока. Кварковата теория и редица други физични теории са неверни, поради горепосочените факти, въпреки че СТО ОТО на Айнщайн са верни и доведоха до теорията за Големият взрив и разширяаване на Вселената.
Физиците погрешно приемат, че нашата Вселена е единствена и извън нея няма друга материя, но тя се разширява, което означава, че извън нея има обсолютно празно пространство, което предполага извън нашата Вселена да има и други вселени. Въпросът за празното пространство не е разрешен, а е повдигнат още в древността?
Въпросът с антивеществото също не е разрешен, което предполага съществуването и на антивселени извън нашата Вселена и да няма антивещество в нея, въпреки че има антиматерия?
Въпросът с Вакуума също не е разрешен, което предполага, че всичко в нашата Вселена е потопено в него и извън нея простраството не е абсолютно празно, а е запълнено с вакуумна материя?
Имаме стотици видове симетрия във всички области на познанието, но същността на симетрията не е изяснена, което показва, че е необходимо обобщаване на видовете симетрия и свеждането им до няколко основни видоев, приложими във всичко. Така се стигна до парадоксалното положение във физиката на елементарните частици и биологията. Във физиката на елементарните частици при слабите ядрени взаимодействия е установено нарушаване на четността /пространствената симетрия/, което се изразява в това, че в Природата съществува определение на ляво и дясно или Антисиметрия. Така нарушението на симетрията при слабите взаимодействия се приема от учените едва ли не за срив на природните закони. В биологията също е регистриран подобен феномен – намаляване на симетрията при поява на ново качество. Върви се към Асиметрия, намаляване на симетрията и хармонията, но се стига до ново качество или нова хармонична цялост. Появата на разумния човек също носи белезите на нарушаването на симетрията. Разваля се функционалната симетрия на двете еднакви чувствени полукълба, за да се стигне до асиметрията на двете човешки полукълба: едното си остава чувствено /животинско/с художествено-образно мислене, а другото се превръща в логично, което предопределя появата на рузума.
Следователно, при нарушаване на симетрията се стига до дисхармонията, за да получи ново качество, което е цялостна симетрична система. Изводът е ,че Асиметрията е двужещият фактор на еволюционното развитие, а симетрията е задържащият фактор на еволюцията, който запазва целостта на качествено новия продукт от това развитие. Асиметрията осъществява развитието, а Симетрията осъществява съществуването.
Парадоксът с посоката не е порадокс, а нормална поява на нов вид Симетрия – Антисиметрия, която определя да има ляво и дясно в Природата, но поради непознаване на същността на посоката се приема като нарушение на Симетрията, а се получава точно обратното. Появява се ляво и дясно, което определя симетрия на посоката, а при липса на лявото и дясното посоката става Асиметрична. Появата на лявото и дясното е нормален закономерен процес, но поради непознаване на същността на Симетрията и Посоката, а този процес се приема за парадоксален от физиците.
Погрешна е постановката за раждането на масата от енергията с посредничеството на Х – бозона, защото ще възникне въпросът, откъде идва полевата енергия, която се превръща в маса. Формулата за еквивалентността между масата и енергията на А. Айнщайн е категорична за взаимното им превръщане, без посредничеството на Х – бозона и неговото поле. Решението тук е много просто: то определя същността на масата и енергията: Масата е сгъстена енергия, а енергията е разредена маса, което предполага вълната да изразява енергията като разредена маса, а частицата да изразява масата като сгъстена енергия. Остава да се определят условията на това превръщане. Така изводът от формулировката на Луи дьо Бройл е верен и опитно доказан – материята съществува и като вълна и като частица едновременно, което определя взаимното им превръщане или взаимното превръщане на масата и енергията.
Не е излишен и въпросът, защото нито една от предложените теории не поднесе решение на повдигнатите въпроси и не достигна фундаменталната елементарна частица или частицата от която започва еволюцията и изграждането на структурата на основните елементарни частици подобно на Менделеевия периодичен закон. Физиците, като се отказаха от търсене и построяване на Периодичен закон на елементарните частици /ПЗЕЧ/, тръгнаха в погрешна посока като насищаха новите теории с излишни математически усложнения, които ги доведоха до задънена улицасе. Следователно ПЗЕЧ и съответната Периодична таблица на елементарните частици /ПТЕЧ/, по аналогия с Менделеевият периодичен закон, ще улеснят търсенето и намирането на фундамента на света и неговото разбиране и разрешаване на многото загадките, свързани с тази област на познанието?
При толкова неизяснени основни положения /а съществуват още десетки такива неясни положения при Стандартният модел/ става ясно, че не може да се стигне с него до търсените решения, което близо 50 години лишава физиката на елементарните частици от фундаментални открития.
Как ще стигнем до фундеаменталните елементарни частици, които би трябвало да бъдат минимален брой. От теориите в Стандартния модел фундаменталните частици надхвърлят броя на основните елементарни частици, което води до логиката, че трябва да търсим други фундаментални частици, които изграждат частиците от Стандартния модел. Само видовете кварки са повече от половината на основните елементарни частици.
Вярната посока се намира в структурата на нуклоните и антинуклоните, в която ЦЕРН може да проникне, защото отдавна е открито, че те имат структура, която е неизяснена. Там е тайната на същността на ядрената сила и гравитацията. Това е най-важния и правилен път в търсенето и вървенето към началото на света. Защото живеем основно в електромагнитен, химически свят, а още не знаем същността на електричния и магнитния заряд, въпреки че знаем неговия носител и имаме високо технологично развитие в тази област на познанието.
Как ще стигнем до началото на нашата Вселена, когата не знаем същността на гравитацията и на ядрените сили. Дори не се знае точният носител на ядрените сили, а носителят на гравитацията е хипотетичен. Също така, приемането на слабото взаимодействие за една от 4 основни сили на света е невярно, защото то е разновидност на ядрените сили и не може да бъде основна сила, което физиците знаят, но си пвродължават да го причисляават към основните сили. Без решаване на посочените проблеми физиката на елементарните частици ще тъпче още много години на едно място. Решаването на тези проблеми ще доведе до структурата на нуклоните и антинуклоните, която е в основите на еволюцията на нашата Вселена. Ускорителят ЦЕРН има необходимата енергия да проникне в тази структура, а Периодичен закон на елементарните частици /ПЗЕЧ/ ще помогне за това изяснение и построяване структурата на всички елементарни частици.
За да се решат правилно проблемите при изясняването на съществуването, развитието и управлението на света и да се стигне до Субстанцията на материята е невъзможно да стане само с математизиране на физическите теории. Появява се нуждата от верни философски обобщения и постигане на Всеобщия закон на съществуването, развитието и управлението на света. Верните филосовски обобщения трябва да изяснят същността на Симетрията и Асиметрията, на Диалектиката и Тетралектиката и др., върху основата на обективното научно познание. На всички е ясно, че общите закони и Всеобщият закон на Природата не подлежат на математическа формулирвка. С общи усилия на физиката на елементарните частици и философията ще се стигне до разбулване на най-великата тайна на Природата. Физиците ще създават обективния фактологически материал, а философите ще обобщават и синтезират от него нови идеи, с които физиците ще създава своите нови теории, което ще отреди достойно място както на философията, така и на физиката.

Eia

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 228
Ценна статия. Освен на учените, би могла да помогне и на писателите, като развихри въображението им. Романът, който най-много ме е впечатлил до сега, благодарение на който съм се влюбила и в науката, и в изкуството, е "Живот сред мълнии" - на професора по физика Мичел Уилсън. С Вашите знания бихте могли да напишете и впечатляващи художествени произведения, с които да въздействате положително върху развитието на още по-широк кръг от читатели.
Благодаря за тази изключително полезна статия!

Bezzhichen

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 38
Не бих се доверявал и впечатлявал чак толкова много на такава компилация от известни факти и малко "хоросан" вътре. И не е много трудно нещата да бъдат прочетени, при това доста добре показани по същество, дори и в такъв не особено надежден  източник като Wikipedia (но в оригинал, най-много добри статии има вероятно на английски ). Няма и нужда  да се опонира по същата причина - това че  ще изложиш неща, познати и добре изяснени, а други показани като неясни или недоизяснени, или в развитие и промяна, съвсем не значи, че го правиш както трябва. FRS.

akademika

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 87
Re: Eia - Благодаря за обективната оценка. Да статията е наситена с много нови идеи като хипотези, които могат да се използват от писатели фантасти. Прекалено точно и правилно виждане и в двете посоки. Впечатлението, което ти е направила фантастиката е провокирало влечението към науката и изкуството, а препоръката към мен, че тези идеи могат да се развият и във фантастични произведения също е много вярна. Преди да попадна в съществото на идеите, които развивам, обичах много научната фантастика и съм правил опити в писане на фантастика, но престанах, защото новите идеи, които влагах ми изглеждаха много реалистични. Тогава започнах да разширявам всестранното си развитие и разбрах, че повече от тях могат да се превърнат в наука и приех за по-рационално да ги вложа в научно търсене и доказване. Ето една моя мисъл от това време: Фантастиката е разузнавач на науката. Затова много от идейте на Ж. Верн, Х. Уелс и много други писатели фантасти по-късно се оказват научно-технически достижения. И сега си е останал оня копнеж към фонтастиката в мен, което ми помага за раждане на новите идеи. Поздрав!!!

akademika

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 87
Re: Bezzhichen. Да не забравяме, че сайт Откровение е творчески, което предполага творчеството по различните направления да бъде водещо. Понеже в науката творчеството означава да откриваш или да създаваш нови идеи и хипотези, което мисля, че е най-трудно. Защото хипотезите трябва да произлизат от недрата на научното познание и да трасират новия път на науката. Хипотезите подлежат на доказателство и когато бъдат доказани се превръщат в научна истина. Хипотезите в астрофизиката и физика на елементарните частици са най-много, което означава, че неясните моменти или белите петна в тези направления на съвременната физика са най-много, а условията за тяхното разкриване са най-трудни. Така че изчитане на цялата Wikipedia
по тези направления на физиката няма да ти помогне да разбереш нещата. За разбирането на нещата е необходимо всестранно развитие, въображение и логична мисъл.  Защото най-често откритията се правят по-лесно, отколкото тяхното разбиране и приемане. Следователно компилацията от всестранни факти не е толкова лесно да я свържа с малко "хоросан", защото най-добрия "хоросан" са новите идеи и логичното им излагане и доказателство и връзка със старите, което е свързано и с доброто правене. Следи събитията по повдигнатите въпроси и особеино събитията в ЦЕРН, за които ще пускам определени статии и ще видиш какво ще се получи. Поздрав!!!   

Bezzhichen

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 38
Просто предпочитам да надникна в ЦЕРН (имах това щастие, но за много кратко - от летището на Женева, в някои четвъртъци). Разчитам само на сигурни източници на информация.

 

© 2003-2019, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.