Да си спомним за Петя Дубарова

Автор Тема: Да си спомним за Петя Дубарова  (Прочетена 5494 пъти)

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Да си спомним за Петя Дубарова
« -: 03 април 2015, 14:12 »
Нощ

Отпускат клоните зелени длани
и близва ме спокойна синя хлад.
Излива нощ от своите герани
най-синия, най-тъмния си цвят.

И двама вятъра над мен се срещат,
сборичкват се съвсем като петли,
че чувам ги, едва ли се досещат,
жужат като разсърдени пчели.

Но не след дълго те се помиряват
и всеки скрива се в дома си тих,
предсънна песен къщите запяват
и спира недовършения стих.

Отпуска се спокойно и морето
в леглото си от пясък като в кош.
Единствено остава си небето,
разбудено над мен, и ден, и нощ.

 

Смиф

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 75
Re: Да си спомним за Петя Дубарова
« Отговор #1 -: 03 април 2015, 17:39 »
Доброта

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Да си спомним за Петя Дубарова
« Отговор #2 -: 04 април 2015, 11:32 »
Мои часове

Една звезда – светлинна и далечна,
отчупи се и блъсна се в безкрая,
погреба я морето сиво млечно
и вятър се опита да излае.

Една вълна, изваяна от мрака,
обиди се за нещо на прибоя,
отиде си, остави го да чака,
разяждан сам от самотата своя.

Една луна – простряна длан от злато –
пречупва очертания в тъмите,
мътнее като посивяло лято
и глъхнат кратери в плътта и скрити.

В такива часове на радост своя
във амфора старинна се превръщам,
защото вятъра, луната-длан, прибоя
във своята дълбочина поглъщам.

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Да си спомним за Петя Дубарова
« Отговор #3 -: 25 април 2015, 09:02 »
Днес се навършват 53 години от рождението на незабравимата поетеса Петя Дубарова.


Да съм слънчево момиче

В дланите ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

ico10

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 145
Re: Да си спомним за Петя Дубарова
« Отговор #4 -: 25 април 2015, 12:07 »
Събота

Във събота съм тъмна, неразбрана
и гъвкава, и дива като рис.
Умората, избила във каприз,
напуска ме като зарасла рана.

Училището рухва в мисълта ми -
далеч със свойте дневници, дъски.
Към мен пътуват хиляди реки,
очите ми се пълнят с цветни гами

и циганки ми дават своя ритъм.
Аз, силна като пролетна лоза,
китарата превръщам във сълза
и никого не слушам, нито питам.

Във събота съм тъмна, неразбрана
и гъвкава, и дива като рис.
Умората, избила във каприз,
напуска ме като зарасла рана -

не зная просто как да се наричам...
Но щом във понеделник облека
престилка с цвят на черната дъска,
ще бъда пак добро момиче!

08.05.1977

ico10

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 145
Re: Да си спомним за Петя Дубарова
« Отговор #5 -: 25 април 2015, 12:09 »


Паметник на поетесата в Бургас.

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Да си спомним за Петя Дубарова
« Отговор #6 -: 23 август 2015, 14:05 »

Радостта на мама

Прозорецът приказно блесна,
и звъннаха чисти стъкла,
от сън се пчелицата стресна,
разтвори прозрачни крила.

Но днеска по-рано е будно
момиче-пчелица добра
и пее то песничка чудна,
работи във ранна зора.

Измити прозорците лъсват,
стаята грей в чистота.
Две нежни ръчици откъсват
и слагат във ваза цветя.

И грейват очита на мама,
сърцето от радост тупти,
че има отмяна голяма
и в стаята ред ще цъфти.

08.04. 1974 г.

 

© 2003-2019, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.