Здравейте, загнездил ми се е един стих в главата и не мога да си спомня кой го е писал, ще се радвам, ако някой, който го е чел ми каже автора. Аз лично съм го чел в казармата и имам спомени, че е на Еминеску ( стилът донякъде ми напомня на неговия стил на писане), но прерових всички книги, които имам на Еминеску в къщи и не открих нищо. Опитах да претърся и Гугъл, но и там ударих на камък. Та, ето го. (или поне това, което помня от него) Цитирам по памет:
"Когато звъннат стъклените чаши,
напълнени догоре със вино.
Кога застанеш до мъжа си,
и слети двамата в едно,
целунеш го със страст за първи път,
във стаята ще вляза аз.
...ще влезна,аз без тяло и без плът
и ще застана мрачен между вас,
а после в мрака бавно ще танцувам
и недопити чаши ще троша,
лицата побелели ще милувам,
дано със туй душата утеша.
Във призрака едва ли ще познаеш,
приятеля - излъган,поруган...
но този призрак вечно ще витае
над двама ви,под брачния юрган"
ПП. помагайте другари
