inara
71 results
Идвай - да вечеряме бубонки -
сладки на черницата висят,
после ще откършим голи клонки -
всички до един ще се вбесят,
щото ще измъкнем и чаршафа, ...
 
***
Един връз друг се пак натискат, спорят за гръдта ти,
но скоро няма да им стига - само любовта ти
на туй котило ново вълче - родни полиглоти,
в чужбина дипломирали се - явни патриоти.
От тлъсти сметки презгранични още си дояждат, ...
  45 
Изгубиш ли се някога безкрайно,
пред теб - не хоризонт, а само бръчка,
една-едничка, врязала се трайно
в челóто на напълно непознат,
иди го питай що му е в душата, ...
  56 
Да можех само да избягам, да поживея край морето,
там всичко диша някак пъстро и многоцветно е небето -
узряват облаците в жълто, червено, синьо и лилаво,
а слънцето е с дъх лимонен и винаги се е наспало.
Вълни с меренгови езици облизват шумно тишината ...
  82  12 
Лъчите му - изопнати ръце,
невидими, неносещи милувка,
и днес мъртвородено - без лице,
не слънце е в небето, а преструвка.
И аз ще се престоря на любов, ...
  71  10 
Сив отново ден се буди сред панелните стени,
вдън очите му се влачат зимни тегави мъгли;
сиви улици е бродил из съня си сивкав пак,
в шепа сива е събирал - мисли разпилян живак.
От устите на бордюри сдавени от прахоляк ...
  54 
Днес тихичко хълцука вечерта -
на смъртния си одър стара дама,
копнееща за глътчица вода.
А капе тишината на тавана.
Завивките ѝ в тъмното искрят, ...
  84 
Пропука кукувица тишината,
пружинката пет пъти я изплю,
а после си я глътна до стената
кутийка боядисана в екрю.
Изтръгна ме самотницата бедна ...
  76 
Днес облаците - сиви какавиди,
висят в небето - наедрели с плач;
на слънцето усмивката му свиди,
денят е полусънен, тъне в здрач.
И шумолът в косите оредели ...
  70 
Проклетницо черна, защо не заспиваш,
а ръчкаш с дилафа из мойта душа?
Не виждаш ли - няма, там жар не намираш,
без дъх - овъглена е всяка мечта.
Какво се надяваш - искра да припламне ...
  120  19 
Облякъл се е вятърът в кашмир
и фините му пръсти се заравят
в къдриците на спящия чемшир,
и те в прозявка тиха се разтварят.
Отцежда мрака звездният гевгир, ...
  260  10  36 
Понякога съм тиха, кротка пролет -
роса попила в новата трева,
крила отмарящи след дълъг полет,
изтръпнали в копнеж за топлина.
А някога се будя като лято - ...
  91  15 
Добрите си отиват първи, казват,
по-лошите си кретат в старостта -
тях може би сам Господ ги наказва,
а може би наказва и света.
Но кой пък определя добротата, ...
  93  12 
В глухи, безпесенни, тихи улуци
сме се превърнали днес аз и ти.
Думите бавно засядат, на буци -
как бих се радвала дъжд да вали...
Неми сме славеи, слепи светулки, ...
  54 
Не е лесно да бъдеш усмихнат,
по е лесно намръщен да си -
те усмивките в локви не киснат,
а у вас все вали ли, вали...
Благи думи изричаме рядко, ...
  47 
Понякога сънят ми ме отвежда
отново до забравената стая -
тя винаги под прага си процежда
въздишки напоени с нафталин.
Залостена отдавна е, но зная - ...
  58 
Пак осъмнах без да лягам - нощ изтече пред екрана,
а часовникът се блещи: Що ти стори, сутрин стана?
Слушай, булка - до зарана да четеш се не стои,
барем малко за промяна - нещо дай понапиши.
Зяпам го и аз в окото - сляпо ще да е комай, ...
  75 
Аз искам да те милвам и прегръщам
както реката - камъни студени
залива, нежно ги обгръща,
за никъде не бърза, има време...
Мечтая да прошепна, че обичам, ...
  80 
Посипват сажди старите комини
в очите на новоизплакал ден.
И той, едва родил се, ще замине
преди дори да вземе сбогом с мен.
Димяща още сгур ще ми остави ...
  61 
***
Търкаля се по масата стар залък
от някоя забравена вечеря,
засъхнал, разтрошен, нищожно малък,
а може би несподелен – от вчера.
Едничка глътка вино недопита ...
  49 
Огледалце, огледалце, де висиш там на стената,
погледни ме за последно - не желая аз отплата;
намръщи се, ако искаш - моят образ ще те грабне,
че съм чорлава в главата рано сутрин и по пладне.
Той - Животът, от отдавна е подкарал тежък плуг, ...
  76 
Лазят ничком през полята, хладни зимните мъгли,
из сумрака бавно влачат пак шифонени поли.
Бледа светлина процежда анемичното небе;
неизплакан в тишината - облак сив душа бере.
Струпеи надежда лющи неизпратеният ден, ...
  89 
Веднъж с торбата смет от вкъщи
до кофата се спрях и смръщих:
Дали пък нещо не оставих...
Ах, да... торбата я забравих!
И тръгвах да се връщам вече, ...
  93 
Как лесно на бяла хартия се пише -
надраскай словата, редакторът - свише;
пропий я изцяло - безспорен създател,
оставаш безсмъртен чрез някой издател.
А я отпечатък стори на небето, ...
  97 
Луната, с тежък дъх на пален восък,
затиснала е нощните гърди
и някакъв нищожно малък, плосък,
умиращ небосклон над мен виси.
Полепнала в тъмата вощеница ...
  53 
Небето днес е просяк без табела,
а шапката му пълна с едро ресто;
ведно подели песен "a capella",
изсипват се молитви най-горещи.
И струпваме я тая милостиня - ...
  74 
От разчорлени мисли
боли ме главата –
подскачат капки истини
по охлузените пътеки радост,
благодарност тече ...
  117 
Стоим си двама, в тишина, без случай,
край масата, с цигарите в ръка.
Две чаши пълни до ръба с тъга.
Мълчим, не се поглеждаме, и слушай...
...в улуците как спомени шуртят, ...
  100  12 
На баба ми Петранка
Мила бабо, нима ти не знаеш -
аз израснах на твойте ръце;
днес ме виждаш, но поглед блуждае,
само скита по мойто лице. ...
  92 
Тя косите си носеше
леко разчорлени,
с трънки затъкнати -
само за чар;
също хич не ѝ пукаше - ...
  116 
Лимонен дъх на сухо слънце па̀ри
в изпръхналите устни на чешмите;
крещят бордюри, стенат тротоари
под токчетата остри на лъчите.
Заглъхва гръм в назрял от обич облак ...
  169  19 
Ветрецът подхванал е тихо вретено,
от тлееща хурка на стряхата горе
изприда си нишки в небето студено -
на слънцето май ще изплита пуловер.
Врабецът на клонче, забравен от всички, ...
  106 
Ще те потърся някой ден в треви,
затъкнали в косите си надежди
да бъдем двама с теб както преди,
но път сега към нас не ме отвежда.
Бих изгоряла в залезния плам - ...
  134 
Днеска няма любов,
не и в калния дъжд,
който бие в прозореца тихо;
нито в кухия куп
от прогнили листа, ...
  120 
***
Нелепо отива си днес любовта,
захъркала тихо диванни рефрени;
припявам и аз тази песен в нощта
и чудя се утре дали ще ми дреме...
Дали ти смали всяка моя мечта - ...
  117  13 
Кой отвлече красивата Зима,
не поиска и откуп да вземе -
няма сняг, само киша пак има,
кално-сиво, намусено време.
Тук-там лед, малко скреж по стъклата ...
  72 
Без ритъм днес вали дъждът...
Току засили към ирландски танци,
обръща замечтано после в джаз,
провлачва крак като пияни мисли
по тенекето на терасата отдолу. ...
  73 
***
Днес – хлъзнати по залеза любови –
ще бъдем ли, дa бъдем ли, слънца?
Търкулвам зарчета – угарчени
смълчания, непроиграни истини
и тихо изхълцукан е денят; ...
  79 
Градът, събуден в скреж от тишини,
тежи като гюле върху дъха ми -
и плах, дори и вятърът не свири,
защото и цигулките болят.
Ах, този град! Той тръпне, но мълчи, ...
  96 
Влезе Дяволът - в страх го покани,
у дома ѝ и пусна резе
на душата ѝ; кръвнаха рани,
тъмен облак очите превзе.
Тя избяга - по тихи поляни, ...
  114 
Random works
: ??:??