Philosophical - Poetry

Затъмнение 🇧🇬

Слънчевото затъмнение е каприз на Бога.
А душевното падение- повод за тревога.
Че Земята затъмнена в страсти се задъхва
и се моля Богу днеска - дано не издъхне.
Пак Луната си е цяла и денят се сменя. ...

Аделаида

Poetry » Philosophical

2022-10-29T19:28:40+03:00 1.3K 2 6

Въжделения 🇧🇬

Отдавна ме измъчва
тоз въпрос трагичен.
Макар и леко нелогичен,
в съзнанието ми като
червей рови и търси някой ...

Ivan_stoianov_bg

Poetry » Philosophical

2022-10-29T10:43:30+03:00 904

Аутопсия на вятъра 🇧🇬

... и кой ще ми помаха, ако не
на детството порасналото лято,
в унил чаир, смутените коне,
от полета на жеравното ято.
И кой ще ми даде в сърцето кът, ...

ИнаКалина

Poetry » Philosophical

2022-10-29T05:44:08+03:00 925 13 8

А ако нямам място в този свят 🇧🇬

Какво като годините растат?
Душата ми да се смири не иска.
И все по-непознат ми е страхът,
а мъдростта ми май си струва риска
да хвърлям рози, де свинете спят. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-10-28T13:10:40+03:00 618 5 12

Блудният син 🇧🇬

"Да се завърнеш в бащината къща."-
написал бе известен наш поет.
Но, блуден син как се завръща
след скитанията безчет?
"Да те посрещне старата на прага." ...

байГецан

Poetry » Philosophical

2022-10-28T11:58:22+03:00 454 2

На върха 🇧🇬

На върха на света
сигурно е самотно,
сигурно е много студено,
но легендата разказва,
че ако успееш ...

DaisyTsvete

Poetry » Philosophical

2022-10-27T14:21:25+03:00 776 1 1

Тогава знай, че си живял 🇧🇬

Да видиш в пъкъла пощада,
а рай - в очите на врага.
Да дириш в трудности награда,
значи всичко си разбрал.
Да видиш в капките дъгата. ...

Violet_86

Poetry » Philosophical

2022-10-27T12:19:26+03:00 595 2 11

Дано те стигна, лястовице бяла 🇧🇬

И уча се отдавна да летя,
крилете мои – с восък залепени,
не стигат нови слънчеви вселени.
Душата ми полита, само тя.
И думите цъфтят, като цветя, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-10-27T11:21:53+03:00 525 5 6

Творец на Светлина 🇧🇬

В този свят,
Безкрайно малък
За човешката мечта,
Недей да бъдеш жалък
Търсач на светлина... ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Philosophical

2022-10-27T10:28:58+03:00 496 1 2

Затуй ли за́пъртък се мъти 🇧🇬

Ей толковка дори и не разбрах,
а го предъвкаха пет пъти:
изплащали сме нявга сторен грях!...
Затуй ли за́пъртък се мъти?!
Броя́т се пилците. Плюс ДДС ...

ИнаКалина

Poetry » Philosophical

2022-10-27T07:54:59+03:00 2.5K 8 13

Когато есента приключи 🇧🇬

На път съм да взривя простора –
от дълго време самотувам.
Денят е празен и без хора.
Не знам с кого ще се сбогувам?
Слънца в зениците ми бликат. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2022-10-26T11:55:07+03:00 1.5K 10 27

Климатична лирика 🇧🇬

Този ще ни види сметката!
Живяхме почти безоблачно:
с толкова огнени петилетки
дишаме. Умираме предсрочно.
В нас любовни бури и омраза. ...

Ranrozar

Poetry » Philosophical, Civic

2022-10-26T11:34:42+03:00 906 6 15

Въпроси 🇧🇬

Дали съм имала срещи,
от онези, незабравимите?
И търсила ли съм любов със свещи,
в борбата стигали ли са ми силите?
Дали съм имала раздели? ...

Juana

Poetry » Philosophical

2022-10-26T10:12:24+03:00 615 1

Кърваво време 🇧🇬

Когато надвиснал кървавия турски ятаган,
над положените на дръвника на момци глави.
Те вярата си не предали без страх и срам,
останали верни на Бог, един подвиг голям!
А жените им силни със сълзи на очи ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

2022-10-26T10:03:17+03:00 631 3

Урок по щедрост 🇧🇬

Ръката ти трепери ли, щом дава,
тя явно колебание издава,
сърцето ти е облачно небе.
Едно дете на щедрост ме научи,
ще ви разкажа как това се случи ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2022-10-25T15:01:02+03:00 1.7K 11 33

Щастливец 🇧🇬

Ти си далече от неволи,
от градският ни глъч и шум,
от претоплени пържоли
и от компютърния бум.
На село пиеш си млекото ...

байГецан

Poetry » Philosophical

2022-10-25T13:55:48+03:00 1K 1

Графит съм на стената в този град 🇧🇬

Графит съм на стената в този град,
жестоко време ме изографиса,
не зная и чертите ми какви са,
дали съм стар и грозен, или млад.
Край мене – минувачи, шарен свят ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Strict forms

2022-10-25T13:26:53+03:00 1.5K 7 17

Само цвят и светлина 🇧🇬

САМО ЦВЯТ И СВЕТЛИНА
Спря коминчето да диша –
дълъг сън го приласка.
Гази есенната киша
овдовялата леска. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2022-10-25T10:41:06+03:00 620 2 9

Утешително 🇧🇬

Когато на света ни си ядосан
когато си отритнат, победен,
безмерно тъжен и разочарован
ти обич заслужаваш в твоя ден
Засрамен и изгубен, сам сред други, ...

Планинскоцвете

Poetry » Philosophical

2022-10-25T09:54:09+03:00 979 2 4

Послание 🇧🇬

Не падай,моля те!
Не падай на колене,
когато си благовестил
на слепите -щастливо изцеление,
на злите - мъдри добрини. ...

gamarima

Poetry » Philosophical

2022-10-25T06:56:01+03:00 1.8K 4 9

Оцелял 🇧🇬

Подпалени стърнищата димят,
плашилото вдън себе си се гуши,
треперят осаждените скоруши,
на ад прилича малкият им свят.
Самотен трън до черно овъглен, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-10-24T17:57:25+03:00 701 1 4

Тогава ме познаваш 🇧🇬

Ако си запомнил мои стихове,
тогава чувстваш ме и ме познаваш.
Не казвай нищо и пристъпвай тихо,
поезията в мене не изтлява.
Ще бъда истинска във тези думи, ...

Аделаида

Poetry » Philosophical

2022-10-24T07:42:18+03:00 861 1 5

Изпуснах го... небето да погаля 🇧🇬

Скъси́ се. Отесня ми есента.
Денят зазъзна, слънцето изтля.
Поех насам, а някои – натам,
едни и същи са солта и хлябът...
Загражда от неделя зимен студ, ...

ИнаКалина

Poetry » Philosophical

2022-10-24T05:01:35+03:00 1.3K 5 7

С главна роля в живота си. 🇧🇬

Познах наивността във не една надежда
и всичкото търпение - да чакам.
Научих се наум да се навеждам,
зад стъклена усмивка да заплача.
Разбирах всяка дума, измълчана ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2022-10-23T21:08:46+03:00 581 3 3

Мъдростта на тихия сезон 🇧🇬

МЪДРОСТТА НА ТИХИЯ СЕЗОН
Сънувам есенните езера...
(О, в моя сън е толкова просторно!)
Последните ми стихове побра
в дъждовната си шепичка октомври. ...

yotovava

Poetry » Philosophical, Strict forms

2022-10-23T16:01:46+03:00 526 2 8

Преходът(Смъртта) 🇧🇬

Тя неотклонен страж е на душите наши.
И като сянка вечно ни следи.
Със мрачния си облик все ни плаши.
С присъствието си наблизо ни гнети.
За вярващия е представяне пред Бога. ...

nnberchev

Poetry » Philosophical

2022-10-23T11:59:32+03:00 1.7K 1 1

Бял стих 🇧🇬

Каквото вземах, вземах според ръста си,
на пръсти все се вдигах, към звездите.
Но ти душа добра, широкопръста си,
такъв ми е и нравът – любопитен.
Очите ми широко са затворени, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-10-23T10:40:44+03:00 1.5K 9 20

Израстване 🇧🇬

С първия дъх,
подарен ни от Бог,
с майчината прегръдка,
с първия изгрев,
небесен пастрок, ...

DaisyTsvete

Poetry » Philosophical

2022-10-23T08:28:39+03:00 1.1K 3 6

Гъдел в стомаха 🇧🇬

Не е наивност радостта от добротата,
направена за някого, за нещо
и чувството, споходило стомаха
от върнатата благодарност, като ресто.
Не е наивност помощта за някой, ...

hari36

Poetry » Philosophical

2022-10-22T15:00:46+03:00 1.8K 3 7

Чудото живот 🇧🇬

За чудото, наречено Живот
помислихме ли,
колко малко знаем!
В капана на житейските несгоди
не чувстваме в Природата ухание. ...

Jackie151

Poetry » Philosophical

2022-10-22T12:10:14+03:00 1.3K 8 33

Лятно безвремие 🇧🇬

Лятото към своя край върви,
но ние не трябва да тъжим.
Всеки сезон може да бъде един прекрасен рай,
щом ЛЮБОВТА в гърдите ни тупти.
За влюбените в живота в баровете денят и нощта безспирна са игра. ...

VeronikaMihova

Poetry » Love, Philosophical, Free verse, Other

2022-10-22T08:47:28+03:00 1.3K 1 1

Пророческо 🇧🇬

С най-топлите, с най-пъстрите очи,
развявайки къдрици с цвят на кестен,
е циганското лято. Мен гълчи,
но нравът му е всекиму известен.
От слънце зайче, в син, небесен вир, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Philosophical

2022-10-21T10:00:27+03:00 802 1 6

Щурчето 🇧🇬

В стаята ми свири си сега щурчето
навярно то дошло е с мен от полето.
И музиката му оглася ми нощта,
спомена ми за детството и младостта.
Свири щурче, прогони ти моята тъга, ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

2022-10-21T07:05:06+03:00 662 2

Автор - неизвестен 🇧🇬

АВТОР – НЕИЗВЕСТЕН
Изтича залезът в морето.
Водата мълком става златна.
Събират лодките платната.
А в кръчмата мълчи поетът. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2022-10-20T15:51:21+03:00 543 4 7

Небесата ми крият незнайни посоки 🇧🇬

Казват – ето, от бързане плод не износи,
как не спря и не стихна, не се умори?
Как един не попита ме: Как си? С кого си?
За самотния полет завиждат дори.
И така е понеже от сън като стана ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-10-20T12:36:37+03:00 539 6 6

Човешката уникалност 🇧🇬

Човекът сам по себе си е уникален,
защото носи в себе си искра,
която прави го различен и специален,
светейки със своя светлина.
Всеки със очи различни гледа, ...

MayaKoleva

Poetry » Philosophical, Other

2022-10-19T13:09:03+03:00 1.1K 5 7

Житейско 🇧🇬

Вълната бавничко се мъкне
и слънцето си е на "фула",
ала към плажа с бяс ще хвръкне
и кръвожадната акула.
Летят по пистата скиори, ...

байГецан

Poetry » Philosophical

2022-10-19T13:03:10+03:00 477 3

Прекосяване през есента 🇧🇬

ПРЕКОСЯВАНЕ ПРЕЗ ЕСЕНТА
На валма се накачули есенният листопад.
И ухаеше на дюли, на чимшир и мокър сняг.
Спряха косове да пеят, както чанът да дрънчи.
Гол клонакът мержелее, из мера̀та трън стърчи. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2022-10-19T09:31:06+03:00 484 3 15

Червенокоса вещица красива 🇧🇬

Красива вещица червенокоса,
танцува есента с листа пендари.
В торбата кестени и грозде носи,
а тиквите събира на камари.
Загадъчна, по своему щастлива, ...

ninasar

Poetry » Landscape, Philosophical, Other

2022-10-18T23:30:17+03:00 765 3 7

Сълзите са горчиви! 🇧🇬

Сълзите са горчиви...
Горчиво е в устата
и на гърлото...
Животът ме зашлеви
недвусмислено... ...

manolov

Poetry » Philosophical

2022-10-18T23:28:37+03:00 574