Philosophical - Poetry

Ти помниш ли дъгата – обещана... 🇧🇬

Отде се взе стихия гороломна? Дърветата тя до̀земи преви,
лозите стари дълго ще я помнят. Утъпка хризантеми и треви.
Присвиха се небесните простори, градът, като след чума опустя,
щом стихна, дъжд припряно забърбори, заупокой над мъртвите листа.
Довчера бяха весели и пъстри, и есента – художник самоук, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-10-05T12:31:15+03:00 616 10 13

Страх 🇧🇬

На пътя стоя сама
в главата ми мисли летят,
въртят се, преплитат се,
безизходни пътища правят.
Наивно спокойствие държи ме, ...

Nikolova2000

Poetry » Philosophical, Free verse

2022-10-05T10:06:08+03:00 704

Вменена вина 🇧🇬

/ по " Тя си беше виновна" от Миглена Миткова /
Жената е виновна по начало -
измамила е бедния Адам
да си откъсне ябълка узряла
от райското дърво, без капка срам. ...

ninasar

Poetry » Philosophical, Civic, Other

2022-10-05T06:45:13+03:00 1K 4 7

Моргана 🇧🇬

Ние чакахме дълго щастливото бъдеще,
със красиви надежди живяхме,
ала бяхме изтеглили картите губещи
и във посока погрешна вървяхме.
И пътеките свои със възторг си избирахме ...

dimi.1

Poetry » Philosophical

2022-10-04T19:21:28+03:00 663

Надежда 🇧🇬

И ние, като всички тук подвластни сме,
на този гнил, материален свят,
но вплитаме в словата нишки щастие
и плачем, щом в душите ни горят,
свещиците в олтарите порутени ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-10-04T18:16:54+03:00 449 1 3

„Тук и сега” 🇧🇬

Питам (за един човек):
как ли ще е в следващия век?
И когато отговора знам,
на секундата ще му го дам!
Че много хора все пътуват ...

Kalinski

Poetry » Philosophical

2022-10-04T13:48:17+03:00 1K 2 2

Някога 🇧🇬

В младите години
бях си пич корав.
С никакви проблеми,
жизнен, щур и здрав.
Гаджетата свалях ...

байГецан

Poetry » Philosophical

2022-10-04T11:04:04+03:00 429 1

Kрехки чудеса 🇧🇬

Издънка съм от жилав корен,
и с огнен нрав съм непокорен.
Това духът ми наследи
кристален извор, животворен,
език на моите деди. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-10-03T12:42:13+03:00 1.3K 5 13

Надеждата умира първа 🇧🇬

Откраднах си веднъж едно сърце -
и взех за себе си.
А усмивката на съответното лице
принадлежеше ми.
Но има дни, в които ...

Хайт

Poetry » Love, Philosophical

2022-10-02T14:50:25+03:00 563 4

Смирена 🇧🇬

Дано ме чуе нявга... някой,
че обич във сърце се ражда,
...светът не е така жесток...
роб е този, който със омраза плаща.
Войни се водят от преди ...

terita

Poetry » Philosophical, Civic

2022-10-02T11:37:33+03:00 904 9 5

Мечът на Темида 🇧🇬

Нощта раздипля траурен воал
над клепките притворени на здрача.
Войник прострелян, вечен сън заспал,
трева прегръща… Кой ще го оплаче???
Сърцето му успя ли да прости ...

anabel7

Poetry » Philosophical, Civic

2022-10-02T10:27:15+03:00 1.1K 6 13

Спри времето 🇧🇬

Спри времето
преди да те е спряло то
и покажи сега
защо живееш.
Годините са просто колело, ...

Аделаида

Poetry » Philosophical

2022-10-02T10:19:10+03:00 1.3K 2 1

Силата на усмивката 🇧🇬

Животът е потаен в малките неща
толкова обикновен, приказен, човешки.
Нежна любовна песен, слушана в нощта
трябва да умееш да прощава грешки.
Животът е безценен бъди над нещата ...

ditadita

Poetry » Love, Philosophical, Other

2022-10-01T22:10:54+03:00 1.3K 4 9

Жива вода 🇧🇬

Да идва есенният вятър –
не се страхувам от студа!
Не ми е нужно ново лято –
заспивам, кротка, под леда.
Да вее зимата над мене, ...

МарияДимитрова.67

Poetry » Landscape, Philosophical

2022-10-01T22:08:24+03:00 505 4 7

Бяла звезда 🇧🇬

Когато заспивам, без тебе
По звездни пътища бродя
Посрещам истински жрици
С усмивка превръщам ги в птици.
От вятъра песен долавят ...

Mimoza20

Poetry » Philosophical

2022-10-01T13:13:05+03:00 904 2 3

Аутодафе 🇧🇬

И дали, ако слънце замалко в косите си сложи,
сред листата окапали търсеща верният път,
тя ще смъкне от смъкне от себе си тристата шарени кожи,
Есента. А объркани люде след нея покорно вървят.
Тя нехайна е уж, по душите им с шарено драска, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-10-01T12:47:58+03:00 633 6 13

Готова съм за болка 🇧🇬

Готова съм за болка,
готова съм за страст.
Готова съм да мога
да мразя всичко аз.
Готова съм за тайни, ...

Хайт

Poetry » Love, Landscape, Philosophical

2022-10-01T11:02:47+03:00 797 1 3

Една от слепите 🇧🇬

Нейната предателска особа
и твоите очи наказаха
и убиха моята порода -
да пиша за любов прекрасна.
Дали съм една от поетите, ...

Хайт

Poetry » Love, Philosophical

2022-09-30T16:41:58+03:00 726 1 3

Що? 🇧🇬

Все се питам-що така
правят ме на мусака?
И се с мене занимават
а не нейде да отплават?
Вярно, страшно аз съм тъп, ...

байГецан

Poetry » Philosophical

2022-09-30T11:18:22+03:00 652 2

Усмивката... тя може 🇧🇬

Усмивката... тя може да мълчи...
Усмивката... не може да пести...
Тя може силно да шепти,
да плаче да се радва, да тъжи,
да свети, да боли и да ехти, ...

terita

Poetry » Philosophical, Other

2022-09-30T11:12:04+03:00 1.2K 8 11

Присъдата наречена човек 🇧🇬

Човек съм аз- и висше, но и нисше творение на Естеството
слуга на Дявола, но и игра на Божеството
Умея да съзирам висини
да претворявам мисъл и идеи
Но и безмилостно граденото руша ...

Планинскоцвете

Poetry » Philosophical

2022-09-29T18:36:20+03:00 538 3

Прости ме за лошото бреме 🇧🇬

Навън вали и някак силно
усеща се дори в душата.
Колкото и да е трудно,
бурята ми е добре позната.
Усеща се като стихия, ...

Хайт

Poetry » Love, Landscape, Philosophical

2022-09-29T15:07:06+03:00 673 6

Съдба е – не един излъгала 🇧🇬

Гласът ми секна, недопетите
от мене ноти разпиля ги.
Уж есен вдъхнови поетите,
а виж – немили и недраги,
слова се скитат по стърнището ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Civic

2022-09-29T12:07:05+03:00 453 2 8

Рана 🇧🇬

Когато съм тъжна,
сядам на пода.
Когато се чувствам сама,
пътеките почвам да бродя.
А има ли рана без сълзи ...

Nikolova2000

Poetry » Philosophical, Free verse

2022-09-29T11:23:39+03:00 683 1

Звезди 🇧🇬

Те звездите ни пазят мечтите,
и осветяват ни пътя в ноща.
Там са на нашите близки душите
и отправяме поглед с надежда и тъга.
Те пазят ни и спомена за любовта, ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

2022-09-29T08:47:51+03:00 710 1 6

Някой топил е 🇧🇬

Някой топил е перото си в кал
и ме""рисувал",
злобна песен за мене е пял
и ме е псувал.
Не бих изпаднал от туй във печал- ...

байГецан

Poetry » Philosophical

2022-09-29T08:01:59+03:00 471 2

Сезонна алхимия 🇧🇬

СЕЗОННА АЛХИМИЯ
Откъде ли кълбовидна мълния
край мен слетя и ме опожари?
И в шипналите сред мъглата хълми
тя дълго тля – до първите зори. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2022-09-28T12:30:58+03:00 493 2 5

Най-топлият цвят 🇧🇬

В очите ти откривам аз символика,
по-сложна от философска дезертация.
Зеленото във тях е цвят основен,
а златни багри подчертават красотата.
Понякога се губя във очите ти. ...

Хайт

Poetry » Love, Philosophical

2022-09-28T10:37:22+03:00 506

Далече 🇧🇬

Далече
Там в планината далече от хората,
усещам спокойствие, усещам мира!
Далече от хорската злоба и омразата,
от завистта и фалша и на душата заразата. ...

valcanyon

Poetry » Philosophical

2022-09-28T09:35:26+03:00 509 3

Тълкуване на миражите 🇧🇬

ТЪЛКУВАНЕ НА МИРАЖИТЕ
Пейзажът заблуждава сетивата.
А жабешкият хор е твърде рехав.
Събрало жар от тлеещото лято,
е кестенчето в топлата ми дреха. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2022-09-27T11:54:12+03:00 425 3 6

Дилема 🇧🇬

Нямам име , наистина свърши се
Някой ,камък по камък откраде
Следите ми ,Минало мръщиш се
Но забравям те ,ти ме предаде.
Натежало си вече и мръсно и старо ...

Tash

Poetry » Philosophical

2022-09-27T06:56:14+03:00 506 1

След края на концерта 🇧🇬

СЛЕД КРАЯ НА КОНЦЕРТА
Щурчета се заселиха в ума ми,
напуснали изтляващото лято.
Не зная кой и как ме е придумал
да приютя гъдулките сърцати. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2022-09-26T16:04:25+03:00 457 2 1

Влюбена в огъня 🇧🇬

Чак до сетния ни час
до теб ще бъда. Влюбени
ще са очите ми тогава
и с огън за теб изпъстрени.
Ранима е душата ми - не знаеш ли? ...

Хайт

Poetry » Love, Philosophical

2022-09-24T11:36:35+03:00 719 1 1

Съдба 🇧🇬

Случайно заговорихме с приятели,
пленени от загадъчни въпроси –
съдбата ни от Бог ли е изпратена
и всеки трябва своя кръст да носи.
Дали се сбъдват сънища, желания, ...

Jackie151

Poetry » Philosophical, Other

2022-09-24T09:08:56+03:00 1.8K 13 30

Минало, настояще и ... 🇧🇬

На живота жизнерадостната песен
пях като млад
в широк кръг или тесен
с ласкатели по - близки от брат.
Песента постепенно заглъхна ...

Qndov

Poetry » Philosophical, Parody

2022-09-23T11:02:18+03:00 673

Ще дойде ден наяве и насъ̀не 🇧🇬

И времето ни е такова – тъжно,
мизерия, пандемии, войни,
небето се е свило, до окръжност,
усмивката съвсем ни изменѝ,
прихвана с пръсти рокля пъстроцветна ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-09-23T10:13:09+03:00 1.2K 9 15

И ето че и моят час назря 🇧🇬

Примолих се за няколко лета,
изпуснати от зоната на здрача,
помолих се за здрави колена,
поемайки последната задача,
записана в тефтера на скръбта. ...

svetlitschka

Poetry » Philosophical

2022-09-23T06:40:00+03:00 574 5 13

Момент 🇧🇬

Залезът обагря в пурпурно червено безучастната стая.
С долитащия си аромат босилека ни напомня че не сме само кожа и кости и мръсотия.
Има и красота в света и в нас.
В цветята обаче няма нищо некрасиво.
Освен когато вехнат и се подготвят за следващия си живот. ...

ТСЕ

Poetry » Philosophical, Free verse

2022-09-23T06:38:23+03:00 497

Слава Господу! 🇧🇬

Добър вечер, Създателю, идвам при Теб да поседна.
Натежа ми небето от горест, напира да рукне.
Предусещам студения полъх на дните последни.
Как издържа Земята на толкова смърт и разруха?!...
Как побират сърцата ни толкова злоба човешка?! ...

anabel7

Poetry » Philosophical, Civic

2022-09-23T06:36:03+03:00 915 3 3

Вяра 🇧🇬

Ти отдавна мълчиш, но Те има
и го знам, безпогрешно го знам,
а в сърцата ни – ядрена зима,
Теб – всесилният – няма Те там.
Всички църкви и всичките свещи, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-09-22T21:12:57+03:00 549 5 9