Others - Prose

Словесни пейзажи или... Сатирични приказки за Политическата гора– 5 🇧🇬

Приказка Пета
Не само в Политическата гора, но и в политическия храсталак може да се роди някоя умна мисъл. Важното е да има инж., инж.-ът да е кмет и непременно да си е поставил табелка на вратата. Една такава–малка, скромна табелка, колкото за пред медиите, но върху която (пред собственото и фамил ...

mariankrystev

Prose » Others

2012-12-30T16:57:20+02:00 718 2

Ангелите никога не умират 🇧🇬

И каза Самотата:
-Ти ми принадлежиш!
Болката се криеше зад нея и чакаше своя звезден миг.
Страхът почука на вратата и Самосъжалението хукна през глава, за да му отвори. Злобата постели черен сатен върху огромното легло. Отмъщението веднага се пъхна под завивките. Безразличието отброяваше незаинтерес ...

DarinaDi

Prose » Others

2012-12-30T11:32:46+02:00 1.2K 5

Дневникът - Анализ 🇧🇬

Дневникът – Анализ
Утрото почти винаги започва с дълга прозявка. Последното си е лично мое наблюдение. Според това кой къде живее и с кого, утрото е различно шумно и ухае на различни аромати - кафе, чай, мляко, безалкохолно, алкохол, закуска или не, и кой каквото още обича да си консумира за събужда ...

линасветлана

Prose » Others

2012-12-30T10:38:18+02:00 1.5K 16

Ако ми позволиш 🇧🇬

Aко ми позволиш... Ще бъда естествен - какъвто останах докрая с теб. Понякога усмихнат, понякога меланхоличен. Знам, не съм идеален, но останах докрая реален.
Не ти се сърдя, нито пък те виня! Избра друга посока, в която да гледаш. И нека бъде така - твоята воля, твоето желание, твоя избор!
Ако ми п ...

set

Prose » Others

2012-12-29T11:21:04+02:00 1.3K 8

ххх 🇧🇬

Умираше бавно. Незабележимо. Такъв бе и животът му. Онези, които го вързаха в чувал и го хвърлиха в сметта, също мислеха така. Да се отърват от него...
Видът му бе ужасяващ. Вонеше. Едва се движеше. Не ядеше, не пиеше вода. Всичките му косми бяха сплъстени. И мръсни. Много мръсни. Очите му не се виж ...

laramaylin

Prose » Others

2012-12-27T00:19:40+02:00 1.6K 3

Представи си 🇧🇬

Представи си, че с теб живеем в една плоскост като две точки, всяка в центъра на своята си окръжност. Колко ли ще е безсмислено триста и шестдесет пъти в годината, по веднъж на ден, ти да атакуваш въображаемата граница на близостта ни, а през останалите пет да се чудиш къде е тя? Пет пъти в годината ...

линасветлана

Prose » Others

2012-12-27T00:10:00+02:00 1.2K 14

Страх 🇧🇬

Ела, намери ръката ми в тишината, хвани я силно, стисни я - да усетя, че съм ти нужна. Прокарай пръсти през косите ми, кажи, че съм прекрасна, дори да е лъжа. Дръж ме близо до теб да послушам биенето на сърцето ти. Искам да уловя ритъма, да го запомня, за да ме буди при зори от поредния кошмар. Вдиг ...

dideto38

Prose » Others

2012-12-24T14:27:18+02:00 669

Емоция 🇧🇬

Емоция
Замръзвах. Трябваше най-после да свикна със студа да спра да треперя! Обаче когато просто мислиш, нищо не се случва. Липсата на промяна ме вбеси и легнах на земята, ядосана, престана да ме интересува дали ми е студено. Там долу не беше толкова ужасно! По-скоро приятно, отпуснах се и погледнах ...

Dayo

Prose » Others

2012-12-20T10:13:42+02:00 590

На лекар 🇧🇬

- Кво нещо е животът значи: дава ти всичко - създава те и накрая ти го взима. Ей това е голямото разочарование на човечеството. Ако не беше наличен тоя процес обаче, представи си само какво пренаселване щеше да бъде. Щяхме съвсем да се самоизбиваме. Сякаш животът и затова е помислил и ни закриля по ...

PetroffSlav

Prose » Others

2012-12-18T18:12:04+02:00 1.1K 1

Да докоснеш звезда 🇧🇬

- Ох, престани да ме скубеш!
- Кой каза това?- попита, Таня.
- Кой каза това?- подскочи Александър и учудено се огледа.
- Кой каза това?- каза Мая и разтърка очи.
- Аз, казах... Да престанете да ме скубете!- отговори елхата. ...

elenasim1

Prose » Others

2012-12-17T11:19:25+02:00 1.8K 1 32

Реми монолог: самохипнозата 🇧🇬

- Мъжки, кое е най-трудното нещо на света? Да узнаеш истината от някого, който не я знае?
- В смисъл? Понякога истината не се узнава, а човек трябва да я почувства, за да я разбере.
- Както казваше дядо – всеки е прав за себе си. Сиреч за всекиго е различно.
- А по толкова много неща си приличаме... ...

PetroffSlav

Prose » Others

2012-12-16T17:04:52+02:00 1K

Старите филми 🇧🇬

За миг през главата ми минаха десетки сцени от старите филми, в които младият джентълмен слиза от каретата и подава ръката си на придружаващата го дама, която естествено бе абсолютна красавица.
Старите филми. С какво са те по-различни от случващото се днес? Те нещо по-добро ли са, или просто нещо, к ...

allexsandra

Prose » Others

2012-12-16T17:00:55+02:00 604 1

Ре 🇧🇬

Ще взема да го кръстя това чекмедже с твоето име, Ре! Оказвали ли са ти такава чест? Онова чекмедже на скирина в спалнята, точно под огледалото. Държа го полуотворено, за да мятам в него носени чувства. Затова и не го затварям - ще се вмиршат съвсем. Питаш защо не ги мятам в коша с мръсните дрехи? К ...

670301

Prose » Others

2012-12-16T16:18:28+02:00 694 5

Пурпурно 🇧🇬

В пурпурното небе прилетяха думите на Скръбта. И каза Скръбта на човека:
- Ти често ме дириш при себе си, но знаеш ли колко съм уморена?
И човекът отвърна в себе си:
- Мой е пътят към тебе и сам те създадох аз за сълзите си. Сам те изтръгнах от болката и уморена си, знам, от ръцете ми.
И попита отно ...

libertasanima

Prose » Others

2012-12-14T16:36:20+02:00 677

Ние 🇧🇬

Ние не сме сами.
Нямаме половинки, на които да облегнем натежелите си от проблеми глави, няма на кого да се оплачем, но въпреки това не сме сами.
Ние не споделяме храната си с други, не делим мечтите си, леглото си, надеждите си, проблемите си и пак не сме сами.
Ние не сме от тези, които бързат да п ...

libertasanima

Prose » Others

2012-12-12T20:02:51+02:00 831 1

Гръмна ми шкембето 🇧🇬

Първо да посоча, че историята е изключително банална и скучна, така че тези, които нямат време за губене, по-добре веднага да престанат да четат и да се заемат с някакво смислено занимание.
Но аз да си кажа. Вкъщи си имам една малка фурничка от тези българските с нагревател отгоре, които са подходящ ...

Ambrouse

Prose » Others

2012-12-11T19:29:57+02:00 1.1K

История за мушицата 🇧🇬

История за мушицата
Да си мушица не е лесна работа. Постоянно те възприемат като една летяща и дразнеща прашинка, чието място просто не е във въздуха, където имат право да виреят големите хищници – като нас, хората.
Мушиците са считани за съвсем мънички летящи боклучета, които трябва да бъдат изхвър ...

allexsandra

Prose » Others

2012-12-09T23:08:09+02:00 593 1

Из главата на неродения 🇧🇬

Отново водка. Мисли, че, като е смесена с разни лъжовни подсладители, не я усещам, но греши. Усещам спиртовия ù дъх и опиянението в очите ù. Моят свят също се върти. Коремът я свива заради мен, сръчквам я и ù крещя да спре, защото ме наранява, но тя продължава. Безотговорна и жестока е. Защо ме мраз ...

p3t3ty

Prose » Others

2012-12-09T13:26:22+02:00 644

И идва този момент... 🇧🇬

И идва този момент, в който си спомняш всичко...
Плачеш от радост и се усмихваш за отминалите времена...
Не изпитваш болка, нито вина...
Просто чуваш ехото на спомена...
Виждаш всичко ясно и вече няма съмнения... ...

the-secret-girl

Prose » Others

2012-12-09T11:52:04+02:00 896

Живот 🇧🇬

Студено е.
Сложи си слушалките.
Излез навън.
Студено ти е.
Върви. ...

xXxAnissaxXx

Prose » Others

2012-12-09T11:49:45+02:00 856

Благодарност 🇧🇬

Времето за нас е спряло. Защо ли въобще е създадено? За да има нещо, което да идва, да се случва и да отминава? Може би... Сега обаче, просто е спряло. Потънал съм в дълбочината на Твоето Същество и се оглеждам като в Огледало! Какво виждам ли? Една Безкрайна Космическа Любов и... Светлина, много Св ...

angelbard

Prose » Others

2012-12-07T19:21:12+02:00 757 4

Опит 🇧🇬

Христо се събуди. Болеше го. Вече няколко седмици, откакто му се обадиха. Толкова ли бяха наистина? Какво значение имаше... светът се завъртя наобратно, всичко се разруши.
Стана от леглото и бутна празна бутилка вино. Червено вино, евтино. Една истински студена сутрин го обгърна, вкопчи се за стъпал ...

orange-moon

Prose » Others

2012-12-01T10:33:11+02:00 626

Влак 🇧🇬

Отражението ù. Много исках да го запечатам. Замислих се с какви настройки трябва да подходя. Лентовият ми апарат имаше своите особености (например неработещ светломер) и шансовете за добър образ бяха ниски.
... бавен затвор, да, определено по-бавен... но с това тракане и друсане на влака... да...
Ви ...

entropy-

Prose » Others

2012-11-29T11:23:08+02:00 990 1

Легенда за пеещия камък 🇧🇬

В едно далечно царство, в едно далечно господарство и в едно отдавна отминало време се появил пеещ камък. Парче гранит с овална форма, високо няколко човешки боя. Никой така и не разбрал появил ли се въпросният камък, или отдавна вече бил край пътя. Просто един слънчев ден десетгодишно момиченце спр ...

ANTARAH

Prose » Others

2012-11-28T12:46:29+02:00 722 2

Софийските несретници 🇧🇬

Толкова сме свикнали с тях, че вече изобщо не ги забелязваме, по-точно – фиксираме ги с крайчеца на окото като част от пейзажа – погледът ни равнодушно се плъзга по олющената фасада на сградата до Макдоналдс, по малката цигуларка на входа на метрото с вечно скъсан чорапогащник и очила с дебели стъкл ...

CrazyTsveti

Prose » Others

2012-11-25T16:27:20+02:00 1K 4

Убийството на Мартин 🇧🇬

Това е упражнение за описване на важна сцена, което скоро може да включа в някой разказ. Ще се радвам да разбера мнението ви.
Убийството на Мартин
Спрях на около двайсет метра от входа на блока на Мартин. Навън вече се беше стъмнило. Уличните лампи не хвърляха достатъчно светлина, за да бъда забеляз ...

Arogarn

Prose » Others

2012-11-25T00:19:45+02:00 1.2K 2

Убиец на улицата 🇧🇬

- Мамо, Тате, не плачете, сълзите на кака и батко избършете. Знам, че сега съм болен и ми ги няма двата крака. Но хайде, моля ви се не плачете, днеска аз на шест ставам. Мамо, не бъди така унила, Тате, лоши мисли не трупай към онзи чичо на мотоциклета, който ме блъсна. Той не нарочно, просто свойте ...

P.Halliwell

Prose » Others

2012-11-24T13:21:03+02:00 1.2K 1

С разбито сърце 🇧🇬

Изгубих много мечти,
изплаках много сълзи,
но колкото и да боли,
преследвам своите мечти.
Знам, че няма всичко да постигна, ...

samcho

Prose » Others

2012-11-22T16:36:40+02:00 687 1

Знаеш ли 🇧🇬

Когато дойдеш като неканен гост,
сърцето ми се свива, но не от мъка,
а от страст - от неописуемо желание да се слея с теб.
Докато преминаваш, аз те гледам,
но не с очи, а със душа. ...

nati129

Prose » Others

2012-11-21T23:36:33+02:00 726

Размисъл 🇧🇬

Правилно и грешно, вярно и невярно, истина и лъжа... Не съществуват, всяка от думите антоними в двойките е взаимозаменяема с другата, в зависимост гледната точка на всеки един. Призмата, през която се пречупват възприятията ни, е строго индивидуална и няма константен първообраз или точна величина. О ...

DarinaDi

Prose » Others

2012-11-15T13:46:49+02:00 737 1

Демон 🇧🇬

С изгоряло от сълзи лице и тъга в сърцето
тя стисна зъби и си каза наум:
"тихо, тихо, утре няма да е като сега!"
ала знаеше, че няма да се случи.
Сърцето ù се сви от тъга, устната ù потрепери. ...

ZVER4E

Prose » Others

2012-11-15T13:09:34+02:00 1.1K

Ревността убива и най-чистата любов 🇧🇬

Разбрах, че ме мами, почти. Хванах я навреме. Тя предаде нашата любов. Побеснях, тихо. Не вдигам скандали. Исках да я малтретирам, да обезобразя красивото ú лице. Повече никой да не я пожелае. Не слушах обясненията ú. Кълнеше се, обещаваше ми да прави каквото пожелая и го правеше. Желаех я по 3-4 пъ ...

suleimo

Prose » Others

2012-11-13T12:40:52+02:00 1.1K 6

Неделя вечер 🇧🇬

Неделя вечер... Колко бързо се изтърколи и тази седмица. Покрай семейство, работа, приятели, пътуване и всички уж дребни, а толкова важни трохички от питата-живот. Тази наша пита-живот, която се търкаля ли, търкаля, като в онази детска приказка за житената питка. Обикаля нивата житейската ни пита... ...

viapontica

Prose » Others

2012-11-11T22:10:36+02:00 678

И как постепенно любовта се превръща в омраза... 🇧🇬

И как постепенно любовта се превръща в омраза... Срещаш един човек. Ставате близки. Споделяте, излизате, обичате се. Влюбвате се. Влюбени сте до полуда. Не можете един без друг. Стигате до крайности. Ревнувате се, карате се, сърдите се. Малко по малко започвате да си виждате лошите страни, но продъл ...

theatres_des_vampires

Prose » Others

2012-11-09T22:58:18+02:00 2.6K 3

Опитвам се да забравя... 🇧🇬

Опитвам се да забравя. Опитвам се да не си спомням за дните, в които усмивката ми беше ежедневие, а сълзите- нещо далечно. Опитам се да не се сещам за моментите, в които ти беше толкова топъл към мен, а днес си ледено студен. Как очакваш да се държа безразлично, след като ти си този, който не може д ...

roxitu

Prose » Others

2012-11-08T11:45:37+02:00 839

За мъката по майка 🇧🇬

Идваш при мен и ме питаш дали съм добре, получиш-не получиш отговор си отиваш, отново...
Побелели са косите ти, а си все така млада и очарователна, както винаги...
Даваш своя сън за мен, за да живея пълноценно, но аз питам ''защо?'' и сред глухите стени улавям празно мълчание...
Разглеждам тихичко п ...

milenowa

Prose » Others

2012-11-07T23:15:40+02:00 812

Ще ти дам 🇧🇬

-Обичам те! Но това не е достатъчно , за да докосна сърцето ти ..
Нямам материална възможност , да ти предоставям сутрин и вечер изненади , да те нося по елитни заведения и хотели , но пък имам сърце , което може да ти даде това , което онзи с парите няма да може , нима желаеш купена любов?! Купено ...

milenowa

Prose » Others

2012-11-05T15:31:42+02:00 731

Учебникът 🇧🇬

Учебникът
Аз съм учебникът. По математика. Стоя в горния ляв ъгъл на етажерката ù.
Тя се готви за изпит. Всеки ден, когато си напише домашните, тя посяга към мен. Пръстите ù нежно разгръщат страниците ми. Очите ù се плъзгат по тях. Понякога чувам гласа ù. Обичам я. Дори когато драска по мен. Боли ме ...

ljubomira

Prose » Others

2012-11-05T15:27:58+02:00 1.1K 4

Неузнатата истина... 🇧🇬

Когато си тръгвах, ти не ме спря, а ми посочи вратата. Когато ти казах, че се отказвам, ти просто ме погледна смирено и отговори "Както искаш". Преди бих чакала смирено на прага, за да ти кажа колко съжалявам, но днес разбрах, че не аз съм грешала. Просто съм била прекалено наивна. Затворих очите си ...

roxitu

Prose » Others

2012-11-05T14:40:34+02:00 819

Затворена врата 🇧🇬

Щом си тръгваш, затвари вратата, не очаквам никого вече! Моето момче, ти ме обсеби, накара ме да вярвам, че ти пука, а после ме предаде. Знаеш ли... изгревът не настъпва за всеки, а след твойте думи аз не искам да отворям вече очи, не искам да се будя и да си спомням твойте постъпки, да усещам забит ...

krasitoo

Prose » Others

2012-11-03T13:13:38+02:00 1.1K 1