Short stories

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
15 results

В полумрака 🇧🇬

Очите нещо… Абе, официално зрението паднало под 20%. Та всички жени виждам красиви. Особено сега – когато ги помюсюлманчиха, та ходят с фереджета и се виждат само очите им. А устата е с намалена мощност и скорострелност.
Затова спестявам зяпане на телевизии и четене на вестници. Ако можеше да оглуше ...
генек (Георги Коновски)
генек
Prose » Short stories
483 7 11

Бариерата 🇧🇬

Вече от три години работеше на бариерата – нощна смяна, въоръжена охрана. Пазеше на стар платен паркинг за автомобили – в централната част на града. Ежедневието му беше автоматично планирано. Сменяха се ден и нощ и вече губеше представата за дати. Всъщност беше човек пред пенсия – трябваха му още ня ...
Fuskov
Fuskov
Prose » Short stories, Others
743 2 8

Принцът и узурпаторът 🇧🇬

1. Пазачът.
Скитникът пристъпи в уличката.
Това беше най-западналата улица в бедняшкия квартал на града.
Но дори това не отвращаваше толкова мъжът с качулка, колкото ужасите, които беше оставил зад гърба си.
Намираше се пред градски клозет. ...
presian_penchev (Пресиян Пенчев)
presian_penchev
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy
1.1K

По ръба на бръснача 🇧🇬

1.
– Ето, заповядай! Върни я когато ти е удобно, ние си имаме още една-крачна.-каза тя, подавайки му помпата за велосипед.
Той я взе и благодари. Двамата не си размениха повече реплики и бавно се насочиха към пътната врата. Камен щеше да ходи на излет с приятели, като един от тях бе решил да измине ...
Algol (Мария Митева)
Algol
Prose » Short stories
614

Първа среща 🇧🇬

Спря колата, но остави фаровете включени. Запали цигара и бавно излезе отвън. Снегът скърцаше под краката му. Красивата нощна белота омайваше погледа. Огледа се и бавно тръгна към чернеещото се петно на пътя. Приближи и видя, … това беше някаква дупка. Вгледа се, явно беше дълбока, защото опитното м ...
Fuskov
Fuskov
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy
623 4

III глава - Финал 🇧🇬

Знаех,че Уендиго беше причината за писъка в гората,знаех,че ще бъде там,но не предполагах,че ще трябва да спасявам ..... Не! ТИ,ОТНОВО!?
-М-м..м-Михаела?!!-отвърнах тихо аз.Имах чувството,че за първи път през целият ми живот очите ми ме лъжеха,сякаш това не бе истина,а просто една илюзия. Бях се скр ...
vipralisantamoon (Ралица Стоянова)
vipralisantamoon
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy
1.4K

Примката на кабела 🇧🇬

Примката на кабела
Дъждът не спираше да вали. Заваля още като тръгваха за летището. Беше мрачно. Тягостно време. Вън и вътре в Галя. От време на време се прокрадваше някой самотен слънчев лъч между облаците. И на лицето й. Пристигнаха. На мястото, наречено Терминал 2, чиито две очи винаги плачеха. Е ...
angel-ina (Ангелина Стойчева)
angel-ina
Prose » Short stories
975 2 5

Децата на Зегандария (Глава 23-33) 🇧🇬

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА: МАГ ТУ
На церемонията тази нощ трябваше да се призоват могъщи сили. Ембориан не бързаше да прави това. Да, трябваше да се действа, но не по този безотговорен начин. Имаше и много други важни неща, които също да се предвидят. Къде-къде по-съществено беше изборът му за Маг Ту. ...
Мастъра (Атанас Маринов)
Мастъра
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy
572

Сблъсъкът 🇧🇬

1.Дидо
Дидо лежеше в леглото и гледаше тавана, а пачаврата спеше до него. Тя нямаше да помни, че е спала с него, когато Дидо я отпратеше – нищо по-хубаво от това.
Откакто Зеленият камък беше у него, спа поне със двадесет курветини и то все такива, каквито си искаше – червенокоси, руси, чернокоси, зр ...
presian_penchev (Пресиян Пенчев)
presian_penchev
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy
1.2K

Глава II 🇧🇬

Седнах срещу старият мъж на един стол,изглеждащ също като неговия. Между двата стола,на които седяхме,имаше малка дървена маса-ръчно изработена от качествена дървесина. Старият мъж тежко се изправи на двата си крака и изрече:
-Уендиго е зло създание,скитащо се из горите на Канада.Така че,това което ...
vipralisantamoon (Ралица Стоянова)
vipralisantamoon
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy
927

Граф Крякула 🇧🇬

Той се появи случайно. Като подарък. Излюпил се в дома на добри хора, гледали го и го глезили от малко пиленце. Живял си така в любов и сговор, но пораснал и посегнал на най-милото. Кокошките. Обаче другият петел, старши по чин в кокошарника, така дисциплинирал по макаренковски младото петле, че се ...
Bistra_Stoimenova (Бистра Стоименова)
Bistra_Stoimenova
Prose » Short stories, Humorous
676 2 25

Училище за светлина 🇧🇬

Имаше едно малко градче из зеленините на Родопите. Там живееше малко, сладко и много умно момиченце на име Мария. Тя обичаше природата, животните и всяко същество да се каже. Мария бе момиче на седем години, чието семейство беше много бедно, едвам намираха пари за храна. Тя имаше майка, баща и двама ...
Мерито (Мейнур Хюсеинова)
Мерито
Prose » Short stories
855 1

Една страшна история от Дивия Запад 🇧🇬

Това се случи през 2012 година. За щастие не бях аз жертвата,но беше мой приятел от детството. Никога няма да забравя онази нощ- нощта на 31 октомври, 23 часа,ден от седмицата-сряда,горите на Канада.По това време на годината живеех на границата между Канада и Съединените Американски Щати.
Беше сряда ...
vipralisantamoon (Ралица Стоянова)
vipralisantamoon
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy
1.1K

Децата на Зегандария (Глава 13 до глава 22) 🇧🇬

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА: ДЕЦАТА НА КАСДЕЯ
“Това е твоят гроб сега,
Чисти го с мълчалив респект,
Че може утре веднага,
Да те повикат на отчет!” ...
Мастъра (Атанас Маринов)
Мастъра
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy
669

Притча за... 🇧🇬

Кога най-после ще разберат, че задушават не някой друг, а самия живот?
Притиснат го в ъгъла и започват да го душат:
– Дай ни, давай, дай!
Отначало той се извърта, отскубва се, преминава през пръстите и се скрива зад гърба им. Иска му се да избяга, ама не може: та нали е техен живот, техният собствен ...
TytoALBA (Албена Тотина)
TytoALBA
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy
1.2K 2

Още нещо за любовта ... 🇧🇬

- А-а-а, Вениаминааа, Вениаминчеее, Вениаминченцеее, … Венчеее … къде сиии? Съкровище мое … дъще … Защо, защо я отнехте от мееен? … Извергиии … Сега лежиш някъде … безпомощнааа … самичкааа, а-а-а, чеденцеее, а-а-а!
Така започна новия ден. Един обикновен делничен ден, в средата на лятото. Жегата все ...
Fuskov
Fuskov
Prose » Short stories, Humorous
480 1 10

Портрет, госпожица, и смартфон 🇧🇬

Мъчих го аз тоз айфон, смеех му се от време на време, потупвах го все едно жив е, а аз съм неандерталец. Ама то докат му свикна на туй, то си има разум свой и свое мнение! Пуля му се откак ми го подариха, вече три години ли стана, ей! Сега малко се разбираме повечко, ама още се караме...
В ателието ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Prose » Short stories, Humorous
1.8K 10 57

Боклукът 🇧🇬

Още с влизането в метрото чу идващия влак и се затича с все сила по стълбите да го хване. Тъкмо да си поеме дъх, облягайки се на вратата, и един мощен филтриран бас го стресна:
- Боклук, що си без маска!
Изведнъж няколко чифта очи осъдително се забиха в него и вагонът зашумя като кошер. Тогава се ус ...
palenka (П Антонова)
palenka
Prose » Short stories, Humorous
738 5 20

Една съботна вечер 🇧🇬

Ние със Сашо отворихме една бутилка вино, която засрамено беше се скрила в хола под масата. Беше една тъмна, гадна и мръсна вечер. Бяхме се скатали в апартамента ми в Депфорд къде живеех вече втора или трета година, не помнех.
Той не намери тирбошона, може би защото аз вече го нямах. Последният път ...
th3sun (Катя)
th3sun
Prose » Short stories
311

И небето тихо заплака 🇧🇬

„ - Де са хората? – обади се най-сетне малкият принц. – В пустинята човек се чувства малко самотен...
- Човек е самотен и между хората – каза змията.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
Небето си остана и днес мрачно, наистина сърдито на целия свят през последните няколко дни.
Валеше студен къ ...
ГФСтоилов (ГФСтоилов)
ГФСтоилов
Prose » Short stories
686 1 2

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

Здравей, моя виртуална приятелко!
Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос. Аз съм бивш учител - от онези, за които пишат вицове. Казват, че често се вдетенявали. Какво лошо има в това, да си останеш в душата дете!? Не разбирам!? Обичали да назидават. Нима ние вкъщи с едно ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
3.8K 18 82

Човекът, който си остана 🇧🇬

– Още веднъж, ако видя някои да му дава, късам отношения с него. Така да знаете! Аман от паразити! Този е такава отрепка, че ме е срам, че го познавам. Нямал, че и аз нямам бе, дай ми ти на мен!
Боби много се дразнеше от Уди Алана, почервеняваше до черно, когато го видеше в библиотеката.
Признавам и ...
Сторичко.бг (Зоя Христова)
Сторичко.бг
Prose » Short stories
1.5K 2 4

Полет край къщата на Бащата 🇧🇬

Понесе се покрай дърветата, поигра си с листенцата, вдиша дълбоко. Че и въздухът тук горе е по-свеж, по-хладен и сладък да го пиеш. Очите му зорко местността прегърнаха, жаловито той загледа се по залеза. Все го преследваше, но да го докосне не успяваше. Идеше нощ – по тези места студени бяха малкит ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Prose » Short stories
914 5 19

От записките на един ерген 🇧🇬

Стоях в офиса и разсеяно гледах през прозореца. Беше понеделник. Боже, как мразех понеделниците! След двата почивни дни ми беше трудно да се мотивирам и съсредоточа. То, май, мразя и вторник, и сряда... Чудя се защо не може да започнем живота си отзад напред?! Първо да сме възрастни пенсионери, а по ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories, Humorous
864 1 18

Розово море 🇧🇬

Тъмнина. Не. По скоро е като “зарево”. Откъде ми идват тези думи, пък? Наистина е като зарево. Около мен розовее. Къде съм? Някъде. Отдавна съм тук. Даже не помня от кога. Не, не се оплаквам. Където и да е това “тук” ми е приятно. Нито е топло, нито студено. Приятна температура. “Телесна” един вид. ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
1.7K 2 6

Писмо в бутилка 🇧🇬

Алармата прониза тишината. Отворих очи! Болеше ме цялото тяло! Не ми се ставаше! Обичах да лежа полубудна, а съзнанието да се рее из фантазиите ми. Рекс излая и наруши вътрешния ми мир. Отворих едното око, усетих топлия му дъх по лицето си! Голяма привилегия е да си куче, особено ако имаш добър стоп ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
517 3 13

Обещах да се видим в неделя 🇧🇬

В неделя да се видим обещах. Мечтаех да пълня с тебе очите си, да нежно целувам ръцете ти, да те силно прегърна и толкоз! Щастие и ухание на лавандула! А какво нещо са обещанията, а пък как боли като ти ги изтръгне тоз, животът, как си с тебе играе и те подмята... Ей, на! Шантава работа!
Сутринта в ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Prose » Short stories
864 4 8

Аз и градът 🇧🇬

Вървях измежду старите блокове, покрити с жълти полуразбити тухли. Всяка от тях беше на равно разстояние от другата и излъчваше характерната за материала студенина.
Разпоредбата на блоковете ги караше да приличат на купчета лед, подредени перфектно във формичките си.
Колите, които бяха наспирали едн ...
Vay (Vaу)
Vay
Prose » Short stories
1.3K 2 4

A Love Story

A Love Story
Ella and I were playing the board game Sorry on my front porch with the bright summer sun painting the street and the planks of the floor a luminous yellow. The sun seemed to brighten Ella's face, turning her brown eyes golden with black specks in them. As usual, I was winning, but Ella ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
2.2K 1 2

Любов и Обич 🇧🇬

- Бабо, ти обичаш ли ме? - попитах веднъж баба.
Бях точно в тая лудата възраст - наречена пубертет.
Когато започвах да забелязвам момчетата и да гледам на тях, не като поредния съотборник по футбол или досадник който ми дърпа плитката.
- Обичам те, чедо! - отговори с усмивка тя.
- А колко ме обичаш? ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
558 6 11

Зеленият камък - шеста част 🇧🇬

На другия ден отиде, взе си последната заплата, излезе и зачака отвън, недалеч от входа на сградата. Попита „дежурната овца“ кои от колегите му са идвали и разбра, че двамата скапаняци още не са дошли. Овцата го попита защо ги търси, а Дидо отговори: +
-Е, разкажи го и на мен – отвърна тя.
-Трима бр ...
presian_penchev (Пресиян Пенчев)
presian_penchev
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy
1.1K

В лето 2050 - то 🇧🇬

Лето 2050 - то е. В центъра на европейска столица, под голям чадър с рекламни надписи на Кока - Кола, отпивам блажено от чашата с кафе малки глътки. На съседната маса, също под голям чадър с надписите на Кока - Кола, седят двама българи и също отпиват от чашите си кафе. Единият е отдавна аклиматизир ...
Qndov (Никола Яндов)
Qndov
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Humorous
745 2 6

Край извора от приказка излязъл 🇧🇬

В Живата вода се влюбих от пръв поглед, още когато като ученичка на военно обучение ни заведоха при местността с едноименния извор. Вървяхме в индианска нишка един по един под майските борове и ланшната шума заглушаваше стъпките ни. Отляво и отдясно ни кимаха загадъчни цветя, сред които можах да раз ...
Eleya (Елия)
Eleya
Prose » Short stories
522 3

Зеленият камък - пета част 🇧🇬

Останаха колегите му и играча. Дидо не знаеше къде живеят първите двама, но по някакв щастлива случайност утре беше денят за заплати.
Реши да се заеме с играча.
Изчака го в двора на университета, където жертвата му – казваше се Лъчезар – учеше.
Дидо седеше на пейката под едно дърво, студентите започ ...
presian_penchev (Пресиян Пенчев)
presian_penchev
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy
846

Писмо 🇧🇬

Умирам, приятелю! Знам, не те послушаха! Отново посегнах към нея, а тя не прощава! Залитнеш, стъпиш на криво и политаш - в пропастта. Вярвах, че ще и избягам, че няма да се пристрастя - сгреших! Зависимостта ми към нея излезе по - силна от мен! Боли ме, приятелю! Всеки ден болката става все по - нет ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1K 2 11

Бягай, бе! 🇧🇬

Студена, запъхтяна атмосфера горска царуваше навсякъде около него. Безимменият бягаше ‒ той така бе решил, кой съм аз че да го съдя него? Ама как бягаше през горите - безмилостно го трепеха листа, режеха ръцете му настръхнали остри клони, озлобени единствено и само срещу него. Бягството му се виждаш ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Prose » Short stories
847 4 18

Една случайна разходка 🇧🇬

/забележка - писано преди ремонта на ремонта на ремонтираното/
dimi.1 (Dimitar Ikimov)
dimi.1
Prose » Short stories
995 3 5

Живот по ноти 🇧🇬

20 август, 2024
С пура в ръка Филип съзерцаваше морската шир от горната палуба на яхтата си. На хоризонта небето и морето сякаш се бяха сляли в лазурна необятност, смущавана единствено от трептящата тук-там белота на морските вълни. Там нейде в далечината се виждаха неясните контури на суша.
‚Трябва ...
CrazyDiamond (Веселин Данчев)
CrazyDiamond
Prose » Short stories
1.7K

Свалячът 2 🇧🇬

Три години Стоимен живя спокойно и в пълна хармония с добрата си, мълчалива, послушна и всеотдайна надуваема любима, която купи от секс шопа, при последното си, несполучливо в личен план, ходене в Плевен. Но, един злополучно завършил запой ги раздели завинаги...
За Коледа покани братовчед си и Игнат ...
charo (Шо Цветанофф)
charo
Prose » Short stories, Humorous
1.1K 5 19