Short stories - Prose

Утринна среща 🇧🇬

Утринна среща или
Мир и Любов
Вече втори месец преживяваше отново и отново тази неочаквана, в известен смисъл и странна, но много приятна среща. Докато един ден седна пред „неговия бял бизон“ и започна да изпълва бързо неговите страници.
В първите часове на Новата 2021 година се прибираше бавно у до ...

ВТ

Prose » Short stories

2021-02-27T21:17:07+02:00 1.5K

Децата с яйцата 🇧🇬

"Проклятието на отмъщението “,” Децата с яйцата”, взех първото заглавие. Бях невъзможен рокаджия и това ми пасваше. Обичах музиката да гърми, така да е всичко около мен. Без ред, съобразяване, точно хулиган, бе за мен признание. Харесваше ми да събирам хлапетата около мен и без повод да наритаме няк ...

Тебазиле

Prose » Short stories

2021-02-27T20:36:37+02:00 807

Зеленият камък - четвърта част 🇧🇬

Докато вървеше натам се питаше дали тези души можеха да се върнат обратно в телата, да се съживят или да се вкарат в някое друго. Предполагаше, че е възможно и логично. Щеше да попита малчугана като го видеше, сега вървеше към работата на своя приятел, после щеше да отиде да види баба му.
Казваше се ...

presian_penchev

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2021-02-26T11:26:24+02:00 1K

За Батките, Барбитата и една Къртица 🇧🇬

Не обичам големите компании, задушават ме, подтискат ме! Винаги ще се намери някой чародеец, къде се опитва да те омае, та ха дано те вкара в леглото си или някоя досадница - да ти изброява придобивките и любовниците си!
Странна съм! Чудя, защо съм се родила жена, може би е трябвало да съм къртица. ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2021-02-26T07:44:05+02:00 645 9 21

Зеленият камък - трета част 🇧🇬

Таня погледна телефона си и щом видя името на Дидо изпита досада.
-Какво иска пък тоя? – каза си. – Ало, здравей Дидо.
-Танче здравей, ам, бях си забравил зеления суичър у вас, имаш ли нещо против да си го взема, че спешно ми трябва?!
-Суичър ли, че сега е лято, за какво ти е?
-Ще се правя на рапър ...

presian_penchev

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2021-02-26T07:41:11+02:00 861

Надка на татко 🇧🇬

Братовчедът Лари, както го наричаха в селото, се ожени за много красива жена – тъничка, руса като слънце, синеока… в селото с право му завидяха. И му завиждаха до деня, в който русата хубост го напусна. А как стана това… хм, като си имаш такава прилична на вид булка, трябва да си отваряш очите на че ...

Katriona

Prose » Short stories

2021-02-24T17:35:23+02:00 1.2K 6 18

Зеленият камък - втора част 🇧🇬

Дидо вървеше по улицата и мислеше - кои да бъдат тези седем души? Всъщност списъкът беше дълъг, бяха повече от седем, но колкото-толкова. Кои заслужаваха най-много подобна съдба?
Разбира се, първа беше бившата му приятелка. Тя така и не намери смелост да застане пред него и да му каже защо го напусн ...

presian_penchev

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2021-02-24T13:23:19+02:00 929

Майтапчии - продължение 🇧🇬

Срещаха се от време на време от 3-4 месеца при него. Живееше сам в просторен апартамент, необвързан, а и удобно, от квартала.
Че то в тая пандемия къде другаде. Само първата им среща уцели времето малко преди да затворят заведенията, та беше на обяд в пицарията.
- Как не съм те познавал преди години ...

palenka

Prose » Short stories

2021-02-24T08:25:08+02:00 784 3 24

Майтапчии 🇧🇬

Беше ранна пролет. Полъхваше лек ветрец, но галеше лицата със студени пръсти. Те обаче не го забелязваха. Двете жени седяха на терасата на любимото си кафене. Спокойствие и чист въздух. Приказваха си както едно време. Времето преди гадния вирус, маските и локдауна. Малките радости на живота: чаша ар ...

troia

Prose » Short stories

2021-02-24T06:19:58+02:00 707 4 8

Бягство - трета част 🇧🇬

Животът е като книга, никога не знаеш какво ще прочетеш в следващата глава! Може да предполагаш и гадаеш, но само авторът знае какво следва.Чертаем планове, правим стъпки към посоката - която сме приели за правилна, но в един момент.... , Съдбата ни завърта и ни връща в изходна позиция! Мечтаем за у ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2021-02-24T06:09:58+02:00 582 2 12

Зеленият камък - първа част 🇧🇬

Всичко му беше пределно ясно... и безсмислено.
Дидо беше напуснал работа за пореден път. Не знаеше кога ще се върне пак и дали изобщо щеше да го направи.
Беше спрял за по-дълго, в един момент обаче щяха да му потрябват пари.
Дидо вървеше в парка, пушеше и проклинаше всичко наоколо. Хладният полъх на ...

presian_penchev

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2021-02-24T05:50:38+02:00 1.1K

Протягам ръка 🇧🇬

Самуил си събу обувките и с раздразнение хвръли настрани раницата. Не рaзбираше безкрайните опити на това момиче Петя, която все нещо искаше. В какво се беше забъркала тя Самуил можеше само да гадае. Тя винаги си просеше белята, мислеше си Самуил трескаво, с разни мафиоти, с разни богати и опасни в ...

zlatosebre

Prose » Short stories

2021-02-24T05:45:26+02:00 1.4K 1

Абсолютна глупост 🇧🇬

Месец март тъкмо затопляше не толкова простудената от тази зима природа, когато коварният коронавирус достигна и България. Не очаквах тази китайска напаст да провали пролетните ми планове за пакости в училище и футболни игри на открито. Цяла зима чаках с нетърпение да се ометем от смърдящия на потни ...

РандиМаслен

Prose » Short stories, Humorous

2021-02-24T05:43:33+02:00 693

А/я 🇧🇬

Винаги съм смятал за странно привлекателна смесената светлина на лампите от отсрещните блокове. Както и примигащите улични лампи, защото действат странно успокояващо.
Някак си, това се и оказа причината да седя на дървения стол на малката си тераса с нисък парапет. Не знаех колко е часа, предполагам ...

Vay

Prose » Short stories

2021-02-24T05:24:40+02:00 777 1

Игра 🇧🇬

В живота има повече нещастие, отколкото щастие. Това, че той не трае вечно е просто милосърдие.
Ерих Мария Ремарк
- Бялото ти отива – засмя се Смърт безрадостно. Той изглеждаше точно както го рисуват: скелет, носещ голяма коса, облечен в черна роба с качулка. Гласът му беше прегракнал и сякаш идваше ...

Freya_Frail

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2021-02-21T18:20:27+02:00 1.3K 1 3

Кръстопътят 🇧🇬

Тръгнах си от Вяра, този път, както си мислех - окончателно. Всъщност Разумът ми отдавна бе си тръгнал, но Сърцето отказваше да го последва и все си намираше оправдание да остане още малко. До днес. Какво се случи ли - ами днес Сърцето ми не можа да намери нейното. Като че ли - вече го нямаше... Уж ...

amethyst

Prose » Short stories, Others

2021-02-21T18:15:08+02:00 773 6

Децата с яйцата 🇧🇬

"Проклятието на отмъщението “,” Децата с яйцата”, взех първото заглавие. Бях невъзможен рокаджия и това ми пасваше. Обичах музиката да гърми, така да е всичко около мен. Без ред, съобразяване,точно хулиган,бе за мен признание. Харесваше ми да събирам хлапетата около мен и без повод да наритаме няког ...

Тебазиле

Prose » Short stories

2021-02-21T10:13:30+02:00 1.1K

Многострадалецът от Уц 🇧🇬

1
Приветствам ви, скъпи мои хора и нечовеци!.. И всички вас, които не желаете да се причислите нито към първата, нито към втората категория… Всички, които имат уши и очи, за да слушате и виждате… мозък, за да преварите цялата получена информация… и сърце, за да отидете зад нейните предели… Там, къде ...

TytoALBA

Prose » Short stories

2021-02-21T09:49:18+02:00 1.1K 1 6

Басът 🇧🇬

Петък бе. Пазарен ден. В гората кипеше трескаво оживление. Много от търговците, вече бяха разпънали своите сергии и пред тях се тълпяха всякакви животни.
Мидата, която се придвижваше бавно и трудно, и идваше чак от морето, дойде последна и се захвана да реди стоката си.
- Много късно идваш! - каза Х ...

amethyst

Prose » Short stories, Others

2021-02-20T23:05:55+02:00 870 5 20

Спомни ли си?... 🇧🇬

Скиташ се по улиците. Срещу теб върви случаен минувач. В очите му намираш онази изгубена частица от себе си, която винаги ти е липсвала. В ръцете му откриваш пристана, за който душата ти винаги е копняла. От побелелите му коси изскача онази прогаряща искра, която винаги се е лутала някъде из теб. От ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Short stories

2021-02-20T22:49:28+02:00 1.1K 1 9

Създателите 🇧🇬

Предисловие от автора и кратко описание
Привет, Създатели! :-)
Няма да ви отегчавам с много приказки за себе си. Това е втората ми книга и първата ми самостоятелна такава. Жанрът е фентъзи, но действието се развива в нашият свят (и не само :-)). Стъпва на основата на философски, научни, метафизични ...

Андромеда

Prose » Short stories, Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2021-02-19T00:23:42+02:00 1.1K 5

Модерната приказка на Смърт... 🇧🇬

...За Неда, Райко и Любовта
Смърт се събуди с ужасно главоболие. Все едно беше пила цяла вечер. Макар че в реалния живот дори да изпиеше 2 литра вино, нищо нямаше да й има. Главата обаче я болеше сякаш някой с чук я беше удрял. Отново беше сънувала онази душа. Беше го съпроводила със сестра си към З ...

gunitu

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2021-02-18T23:30:57+02:00 1.1K 1 5

Бягство - втора част 🇧🇬

Ирина бавно си пробиваше път през снежните преспи. Всичко бе покрито в бяло! Не се виждаше тротоара. Чувстваше се сама в снежната безкрайност. Снежинките танцуваха около нея и полепваха по косите и. Нежни и студени те кацаха по зачервените и бузи и малкото носле... После се превръщаха в малки ситни ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2021-02-18T23:26:51+02:00 638 2 17

Домакин 🇧🇬

Мале, малеее, не е за вярване, толкова грижи и усърдие хвърлям, а никой в къщи не ми обръща внимание. Сутрин ставам. Правя им закуска, хапнем, пийнем, кой тръгне на работа кой на училище, аз с парцала и гъбата – мий чинии, чисти маса, чисти прозорци, чисти къща. После правя списък с покупки и хайде ...

Fuskov

Prose » Short stories, Humorous

2021-02-18T12:11:04+02:00 485 2

Снежният човек 🇧🇬

Зимата навличаше поляните със сезонното си одеяло и беше накичила ледени висулки по прозорците ни, а самите стъкла бяха облечени в скреж. Неделя сутринта ме посрещна със светлина. Станах, оправих леглото и се затътрих заспало към кухнята, сипах си кафе и седнах на един стол до прозорците, гледайки к ...

едно-малко-момиче

Prose » Short stories

2021-02-18T11:53:42+02:00 681 1 1

Душата знае 🇧🇬

Има и едни такива моменти, в които, когато сте заедно, нищо друго няма значение. Всъщност, точно в тези моменти си давате сметка, че всичко останало е без абсолютно никакво значение.
Да, безспорно, без пари не се живее. Няма как непрестанно да се отлагат ангажиментите и задачите, които, сякаш по про ...

ПланетатанаВлюбенияАнонимник

Prose » Short stories, Others

2021-02-17T18:27:52+02:00 858 2

Общината 🇧🇬

В ранния следобед след края на обедната почивка старата общинарка, леля Цеца допиваше кафето си и въздишаше по главния герой на сапунения сериал, чийто пореден епизод вървеше по телевизора. Споменатият апарат, кой знае как, се бе озовал в кабинета, където всъщност - не би трябвало да го има.
Пред ле ...

amethyst

Prose » Short stories, Humorous, Others

2021-02-17T17:51:49+02:00 976 2 20

Течение (част 1) 🇧🇬

Навън беше много горещо. Тео се събуди от алармата на телефона си, която беше настроил за 07:00ч. Той стана от леглото, отиде в банята, за да си измие лицето, след което отново се върна в стаята, облече се и излезе. На няколко метра от луксозната къща на 19-годишното момче се намираше колата му – лъ ...

KrischoKrischo.1

Prose » Short stories, Novellas and novels

2021-02-17T17:24:22+02:00 1.2K

Всичко се връща 🇧🇬

На дървото кацна врабец. Огледа се и се спусна надолу към събратята си, скупчили се на плочките около коричка хлебец. В този миг вратата на входа се отвори. Птичетата литнаха, наредиха се на клоните на близкото дърво и се загледаха с недоволство в дребната женица, развалила угощението им. Тя излезе ...

kalli

Prose » Short stories

2021-02-17T07:29:53+02:00 1.1K 7

Бягство 🇧🇬

Срещнах я случайно! Дойде на интервю за работа. Сега..., като се замисля, май нищо не е случайно в този живот! Тя ме намери в точния момент, за да ме научи, че живота има и друго лице - лице което до тогава не познавах!
Беше средна на ръст, слаба и мълчалива. Търсех готвач за ресторанта, който държа ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2021-02-16T16:57:18+02:00 640 3 11

Близки хора 🇧🇬

Тя не усещаше, че говори много, но това му харесваше.
-Знаеш ли, Анди, това беше най-готината тренорвка, която съм имала. Много се радвам, че се записах на каланетика, след всяка тренировка се чувствам направо страхотно! – каза Ана.
Той се усмихна и отговори:
-Радвам се, напомня ми на момента, когат ...

presian_penchev

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2021-02-16T09:31:55+02:00 1.2K 1

Баналната история на отличничката Яна 🇧🇬

Кръстиха я така, защото се роди през януари. Ако беше родена през май, щеше да е Мая, през Юли – Юлия, през март – Марта. Или, ако родителите й бяха надскочили локвичката на фантазията си, Юлиана, Мартина…
Но подобни чудеса в семейството й не се случваха. Априори там имаше вето върху фантазии и изми ...

генек

Prose » Short stories, Humorous

2021-02-15T11:59:11+02:00 673 5 10

Ламарината и Пръстенът 🇧🇬

Бурята беше в разгара си. Корабът се люшкаше безпомощно сред разбеснелите се вълни и скърцаше тежко с всяка своя сглобка, подсказвайки, че неминуемият край не е далече. След поредния напор на урагана, яростните вълни подеха злощастния съд и с все сила го запратиха към острите скали на коралов риф, к ...

amethyst

Prose » Short stories, Others

2021-02-14T14:03:28+02:00 834 2 18

Свети Валентин ли? Част 2 🇧🇬

Помните ли тази история - https://otkrovenia.com/bg/proza/sveti-valentin-li? Навиха ме да напиша продължение, та ето го и него :)
Водката и самосъжалението са две неща, които вървят чудесно ръка за ръка. Докато не се събудиш на следващата сутрин и не ти се наложи да изпиеш три аспирина, два литра во ...

Bistra_Stoimenova

Prose » Short stories

2021-02-14T07:27:05+02:00 466 1 7

Един и десет 🇧🇬

Имам малко приятни спомени от началното училище и прогимназията, това е един от тях. Благодаря на учителката, която направи това. Ако някога я срещна отново, пак ще ѝ благодаря.
Беше зимен сезон, децата играеха в двора на училището. Правеха снежни топки и се замеряха едно друго. Смях и викове се раз ...

ЕваАлександровна

Prose » Short stories

2021-02-13T23:38:41+02:00 1.3K 2 6

Възползване 🇧🇬

За Анита Данева бяха настанали тежки времена. След като се дипломира, тя започна работа в агенция за недвижими имоти, но трудно свързваше двата края, защото доходите бяха несигурни. Подписваше се, че получава заплата, но в джоба й влизаше само процент от платените комисионни. На всичкото отгоре стра ...

Heel

Prose » Short stories

2021-02-13T23:22:23+02:00 751 1

Тя ме заведе да чувствам 🇧🇬

Тя ме заведе под купола. Небесният купол над нас.
Стоях на полето извън града и очаквах да почувствам самота, необяснима и студена самота, въпреки че Теодора беше още с мен, притихнала зад гърба ми. Само че това не се случи... Нима не виждаме небето всеки ден? О, не и така! Над мен се разви цялото н ...

zlatosebre

Prose » Short stories

2021-02-12T17:49:44+02:00 809 1 2

Натрапчивост 🇧🇬

Времето може би наистина имаше силата да лекува. Но, но не и онези, които не можеха да преглътнат гъстите локви гнусотия, които се натрупваха в него и непрестанно се изливаха над главите им.
Спомените ми се виждаха именно тези тинести локви, в които бях жестоко нагазил.
Живеех в миналото, а планирах ...

Vay

Prose » Short stories

2021-02-12T08:44:21+02:00 829 1 1

Обрат- четвърта част 🇧🇬

Почти бях готова. Преоблякох се в дънки, маратонки и нахлузих спортна шапка. Взех в чантата прахчетата от калифорнийския мак. Можеше да помогнат на някого против безсъние.
Сложих колието на врата си и закопчах ризата си до горе. Камъните се скриха под нежната коприна. Отворих сейфа. Взех албума с ма ...

di_t

Prose » Short stories

2021-02-12T08:32:14+02:00 742 1 14

Два свята 🇧🇬

Два свята толкова различни, а се привличаха като магнити. Като денят и нощта.Тя беше светлината, а той мрака.
Бе запазила детското и чистото в себе си - невинността и любовта с която вярваше в хората , я правеха различна. Любов струеше от очите и..Любов струеше от тялото и...,походката...тя цялата б ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2021-02-10T11:46:02+02:00 548 12