* * *
Отнесе вихър пепелта от рози,
сълзи от огън раждат самота,
сърцето мъката отрови,
облаците тръпнат във тъма.
Балада пее водопадът,
сатен се дипли на вълни
и замъкът ми от мечти запада,
изпиващ сребърни лъчи.
Луната тъжно се оглежда,
брои изгаснали звезди,
безследно вятърът изчезва,
лутайки се в нечии коси.
Във езерото хладно,черно
щом пясъкът ронлив заспи
виждам те с очи блестящи нежно,
преливащи от влюбени искри.
Заспивам ,пазеща в сърцето
звука от твоя топъл глас,
сливам длани със небето-
до мен си ти,до теб съм аз.
© Роксана Медичи All rights reserved.
