* * *
чуй за последен път как сърцето ми тупти.
Положи глава на челото студено
и косите ми оттам махни.
Положи устни върху устните ми посинели
и за хубавите времена си спомни.
Нищо, че челото бледо е смразено,
аз, знай, че чувам и усещам всяка твоя сълза.
За последен път погледни ме
и върви при другата жена.
Дано щастлив си, че обичаш,
че може да прегръщаш друга с моята коса;
че други устни ще целуваш
и друга ще погубиш,
както мен погуби
и загуби ти в нощта.
© Росица Иванова All rights reserved.
