Rosica (Росица Иванова) Rosica (Росица Иванова)
93
Nov 30, 2006, 10:46 AM

* * *

  Poetry
697 0 4

Да беше извор,
щях да те преплувам.
Сняг да беше,
щях да устоя.
Дори в пустиня да беше се превърнал,
сега щях да крача из нея,
тръгнала сама.
Дърво да беше,
щях да те отрежа.
Да беше се превърнал в трева,
за да мога да те изкореня.
А ти превърна се в това,
единственото нещо,
на което не мога да устоя...
Превърна се в човек,
а знаеш ли...
за това в сърцето няма лек!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0