Dec 14, 2006, 12:16 AM

* * *

  Poetry
801 0 2

Сърце, забий със страшна сила.
Ръце, грабнете живота, сега.
Крака, вървете далече,
багайте от любовта.
Спри, сърце проклето,
това отново е лъжа.
Ръце, не изтръпвайте смутено
при неговата целувка.
Крака, и вие ли нямате сили,
и вие ли изоставяте клетата душа,
да чака и тръпне безсилна,
пред силата на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...