Jan 28, 2007, 1:50 PM

* * *

  Poetry
796 0 10
Последният ти удар бе коварен,
кръвта опръска цялата стена.
А тялото, от ударите посинено,
падна безжизнено в снега.

За миг се спря... и после пак започна,
всичко в мене беше празнота...
Снегът пропи се с кръв червена,
но ударите ти не спря...

Удряй - тя ме чака,
ритай - вече не боли...
Само, моля те, пази детето,
което в утробата ми тихичко стои...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз съжалявам,но...вече не боли от нищо-нито удари,нито лоши думи,той е там...в миналото...
    Благодаря,Синя!
  • Съжалявам за преживяното от теб! Поздравявам те, Роси!
  • Има,Вили,има и за съжаление се срещат все по-често...
    Усмивки!
  • Че има ли такива животни още!
  • Данчо,казваш,че звучи брутално, а аз какво да кажа като съм го преживяла?!

    Благодаря ви!!!
    Много усмивки!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...