Jan 30, 2007, 11:35 PM

* * *

  Poetry
733 0 2

На скалата тъмна и студена
стои измамена жена,
на морето с две ръце се моли,
да я избави от болката...

Морето се бушува и се пени,
не иска жертви тази нощ...
Жената с две ръце се моли-
не иска своята изстрадала любов.

-Вземи го туй ненужно тяло,
вземи ми опустялата душа.
Сега,море,на теб се моля-
избави ме от живота...

Морето се гниви-
с вълните удря старата скала,
а жената с последни сили
моли се да напусне таз земя...

Силен тътен...
Морето се разтваря-
приема младата жена,
с една рожба замята се разделя,
а по вълните се понася невинната душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отново страшно мого ти благодаря,skakauec1, радвам се, че ме четеш!
    Радвам се, че съм успяла да задържа вниманието ти върху моите стихове, дано ти е приятно и не останеш разочарован от прочетеното.
    Още едно силно гуш за теб
  • хубаво е като идея, но е нужно да се доработи за да стане и хубав стих.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...