Aug 18, 2015, 1:58 PM

* * * 

  Poetry » Love
577 0 0

Уж ми се говори, а така ми се мълчи.
До вчера имах толкова да кажа,
а днес устните ми сякаш някой ги лепил.
До вчера имах толкова да кажа,
а днес...
Всичко бе така красиво, вълшебно даже,
но днес помен от вълшебство няма.
Сивото надви вълшебното,

а до вчера бе така красиво...
Обичахме, клехме се дори,
а днес непознати сме почти.

До вчера имах толкова да кажа,
а днес ми се мълчи... 

© Ралица Йорданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??