Аз и Аз
Като просмукало се енфие във ноздрите ти -
така лютят и думите ми.
Като изстинал чай с коняк -
така докосват пръстите ти.
Харесва ми да ме обиждаш с дъх.
На недопито почерняло вино.
Като камшик по бледа плът
се впивам в теб, но не изгнивам.
Задоволяваш.
Смуча алчно.
И без отрова
си фатална.
Не ме подбираш.
Просто сграбчваш.
На екс те пия.
Страх прекрачвам.
В един безличен зверски дубъл.
Във който стрясках с кол безчувствен.
Не се докоснах. Ти ме вкуси.
Дори не спорих. Просто пуснах
онези чакри хипнотични...
Със свята цел - да те събудя.
Когато точно ти се будиш,
в едната мен се пръсва лудост.
И не говоря.
Само пиша.
Такава страст е смъртоносна -
с взривени думи как се диша?! -
дори не питам - само нося
недоизхрачен страх... от себе си.
Когато Аз и Аз се съскат,
в главата ми трещят картечници.
Артериите се късат.
© Йоанна Маринова All rights reserved.
