Когато нощем вятърът шепти
на твоя праг – това съм аз. Безшумна.
Ще крия чувства, сенки и сълзи
в мислите завихрени. Бездумна.
Ще бъда стъпка в трудния ти ден.
Ще бъда знак в очите насълзени.
Ще бъда въздуха ти споделен,
а не във междуредия ранени.
Дори да не желаеш.. съм до теб.
И не от жал или пък по принуда.
Щом пламъкът от двама разгорен
душите осветява без заблуда.