Когато те намерих в нищото,
сърцето ти, когато стана мое,
приех, възможно е различното,
не питайки така защо е.
И тръгнахме нанякъде прегърнати,
красиво е, нали сме двама.
В мечти и облаци загърнати
вървим, а път отдавна няма.
В душите ни проблясват пламъци,
горят и топлят ни все още.
Не иска любовта ни замъци.
Целувки чака, в топли юлски нощи.
© Георги Стоянов All rights reserved.