Битийно
В Битието на моето Нищо
съзрях твоето Всичко.
Животът ми бе скръбен
и празен,
и вял,
и ням,
и никога цял.
Преди да те срещна,
аз бягах
и плаках,
и чаках,
и пак,
и пак,
и пак
ли бягах,
ли бягах.
Но ти дойде - цял,
в моето празно,
в моето вяло,
в моето нямо
и докосна ме със своето тяло.
Като свещ,
като вещ,
като икона,
като Мадона,
като дъщерята на Кралица,
като Царица,
погълна моето кално
и жално
минало.
Като син библейски ти застана пред мен
да ме кръстиш,
да ме отречеш от моето минало,
вричайки ме във вечното име:
Б Ъ Д Е Щ Е
© Евърмор All rights reserved.
