May 29, 2007, 11:01 PM

Боли от любовта...

  Poetry
773 0 1
Много силно боли,

боли от любовта.

Болката не спира -

навява самота...

Самотата те погубва,

погубва твоята душа.

Бавно чувстваш как умират

слънчевите ти мечти.

Едва долавяш как пулсира

сърцето в твоите гърди.

Иска ти се да ликуваш,

да се смееш, да лудуваш,

но смисъл не намираш във това,

защото нямаш любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Винаги има смисъл!За всичко!Повече усмивки!Поздрави!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...