Dec 3, 2019, 10:08 PM

Черни рози 

  Poetry » Other
581 3 2

Стичат се по голото ти тяло
мастилени сълзи на смъртник...
Следите на оскърбление полагат
жертва с разпадаща се същност...

 

Потъваш в мрак отвъден, тихо
нашепваш стари песни за любов...
Погиващи желания за близост
вледеняват кръвта в тялото затвор...

 

Мастилото изпиваш като вино
отровно сладки устни го погалват...
С утринни лъчи поникват пили
рози с наметало от катран...

© Княгиня Нощ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Изтънчен рисунък. Звучи прокобно.И въпреки това чаровно.
    Харесва ми!
  • Рядко оригинален и открояващ се стих, Аделайд. Поздравявам те!
    Липсваше ми твоята поезия на отронените в мрака на бъдещето съдби.

    "С утринни лъчи поникват пили
    рози с наметало от катран..."

    Чета този разкошен и парадоксален финал и мед ми се лее в душата!

    "Потъваш в мрак отвъден, тихо
    нашепваш стари песни за любов...
    Погиващи желания за близост
    вледеняват кръвта в тялото затвор..."

    След този феноменален куплет стихотворението незабавно отива в Любими! Пише все така силно и безнадеждно!
Random works
: ??:??