ГеоргиВеликов (Георги Великов)
4 0
Apr 20, 2019, 9:45 AM

Човеко 

  Poetry
393 0 0

Душата захвърлена в тъмното,
умираща, леко си тлее. 
Човек за човека, човеко, 
отдавна, човек вече не е.

 

В сянка от болното его,
чакаща лъч да я сгрее
Досущ като птица, човеко, 
душата да литне копнее.

 

Но тежки са тези окови, 
кой от нас по ще успее
и даже и всичкото злато, 
без човечност, богатство ли - не е! 

  

© Георги Великов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??