Да си Поет на този свят, е ужас
ДА СИ ПОЕТ НА ТОЗИ СВЯТ, Е УЖАС
Случайно съм дошъл на този свят.
Случайно някой ден ще си отида.
Приемах всеки жив човек за брат.
Не сещах завист, злоба, ни обида.
Със ризката от майчиния скрин
ще ме избарат – взело-дало старче.
И аз ще литна из простора син –
по-чорлав и от пухче на глухарче.
Ще си летя безкрайни векове
сред милиарди Божии Вселени.
И Фейсбук-профилът ми ще снове
във постингите ваши съхранени.
Какво значение е кой съм бил,
какво съм ви редил в несръчни рими,
когато – в ямб, в хорей или в дактил
поетите не сме необходими?
В летящите през мене Времена
и аз – глухарчето, ще се спаружа.
Бих предпочел да пукна на война.
Да си Поет на този свят, е ужас.
28 април 2025 г.
гр. Варна, 13, 10 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
