ДА СИ ПОЕТ НА ТОЗИ СВЯТ, Е УЖАС
Случайно съм дошъл на този свят.
Случайно някой ден ще си отида.
Приемах всеки жив човек за брат.
Не сещах завист, злоба, ни обида.
Със ризката от майчиния скрин
ще ме избарат – взело-дало старче.
И аз ще литна из простора син –
по-чорлав и от пухче на глухарче.
Ще си летя безкрайни векове
сред милиарди Божии Вселени.
И Фейсбук-профилът ми ще снове ...