Демиург

Съдбата с кал и тръни ме наказа,
  с неравности по жизнения път.
  Но аз да дерзая не се отказах,
  защото знам, че пред мен е светът.

Знам, че бъдещето ме чака,
   то моите пътеки чертае.
   А аз пътувам с на живота влака,
   но какво ли този път ми вещае.

Нима не мога релсите да рисувам,
   не съм ли аз на бъдещето господар.
   Аз с този влак пътувам,
   а свободата е мой безценен дар.

Отговорността е моят компас,
   аз съм и пътник, и машинист.
   Вярата е моят пегас
   и аз разлиствам лист по лист.

Разлиствам страниците на
   житейския буквар,
   източник на мъдрост,
   един безценен дар.

Знам, че бъдещето ми чертае пътеки,
   но аз неговия лик рисувам.
   И ще бъда на живота си демиург навеки,
   машинист на влака,с който пътувам.

Днес е празник за мен,
   един светъл и приветлив ден.
   Днес със влака към звездите летя,
   днес мечтите ме чакат да ги покоря.

Аз по жизнения път стартирам,
   с влака на живота с пълна пара
   скорост набирам.
   Защото знам, че бъдещето е пред мен,
   защото сам предопределям своя ден.