До камъка на първия завой
ДО КАМЪКА НА ПЪРВИЯ ЗАВОЙ
Привикнахме да хвърляме вина
връз другия, когато е различен.
Но кой ще ме принуди да обичам
разбитата от присмехи луна?
Животът често дава втори шанс,
но не и време – час, дори минута.
До вчера уж познатите маршрути
невинаги са мостът между нас.
Неискрен бил си неведнъж със мен,
с лъжа ли ще закърпиш тази дрипа?
Отказах да катеря всеки сипей,
зад който не приижда светъл ден.
И лесно ще е да се разделим –
накара ме да свикна с тишината,
която хладна пелерина мята
и твоят образ чезне като дим.
© Валентина Йотова All rights reserved. ✍️ No AI Used
