Mar 28, 2010, 10:25 AM

Докосване в нереален свят

  Poetry » Love
749 0 0

Докосване в нереален свят

 

 

В свят измислен се впускам,

там срещнала мисли и разум –

копнея, жадувам, в полет политам.

Не искам да спирам. A трябва ли!?

 

 

Докосване в нереален свят.

Спрял е часовниктът, безвремие.

Души и тела се борят за миг –

един общ изгарящ и спомен.

 

 

Но в очите измъчени се прокрадват

сълзи от болка и чакат стенание.

Объркани, те търсят да намерят

едно лице, една любов и нежност.

 

 

И с думи да докосваш и изпиташ

напиращи желания, издигат в трепет.

Очаквано развитие, плахо и невинно.

Как да живеш в този нереален свят!?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Миленова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...