Душа
Душата ми е прашен калдаръм,
по който преминават чужди болки.
Te неведнъж подпалваха я с гръм.
Разкъсваха я с огнени осколки.
И с времето съвсем одрипавя.
На циганско чергило заприлича.
А как се шие скъсана душа?
И кой душата с кръпките обича?
Не бе за ден, а сякаш цял живот,
кой дето свари с думи я дамгоса.
А думите са истински хомот.
Кой с клетви, кой с брътвежи я сватоса.
Но тя успя, все пак, да издържи.
Дори запази сили да мечтае.
И само нощем, плахо, в две сълзи,
потулена от погледи ридае.
И още срича думата любов.
И още търси път във тъмнината.
На удара отвръща с благослов –
готова да прости за сто предателства.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
