Aug 15, 2017, 1:02 AM  

Душевен покой 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
422 1 2

Пъстри косици ме носят, 
люлка безцветна ме дръпва..
Щом нощите тихи си дойдат
душата се стресва безсънно..

Измислен рояк от заблуди
прилежно на поста стои..
Уви, щом се някой събуди
нападат го без капка съчувствие..

Измислен е и престоят ни тук,
в бърлогата за чакащия край..
Чакам и аз сирената глуха
да извести за заветния Рай..

© Княгиня Нощ All rights reserved.

https://www.youtube.com/watch?v=GnSn1auaQ44

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Младене!
    Само една е Истината; само ако я последваме, ще разберем какво ни очаква.
  • "Измислен е и престоят ни тук,
    в бърлогата за чакащия край..
    Чакам и аз сирената глуха
    да извести за заветния Рай.."

    Силни и точни редове. Всеки е един самотник, очакващ в бърлогата си края, с надеждата, че има Рай! Дано да е истина. Амин!
Random works
: ??:??