Две детски шепи истини
Израснах по напечените камъни.
Балканът зиме беше снеговит.
Привикнала на ѝмане и нямане,
издънка на почти изчезнал вид.
И сбирахме звездите – едри кестени,
с тайфата вечер. Кой от кой по-луд,
не знаехме светът, че е нечестен и
смехът ни детски ще попари студ.
От приказките (все от мен измислени)
които ви разказвах всяка нощ
останаха две детски шепи истини
и пръснахме ги май... през куп за грош...
От моите поникна изкласилата
коприва. С нея ризи ви плета,
приятели. В Балкана ни е силата
и в звездните ни, лудите лета.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
