Dec 23, 2007, 12:20 PM

Eдно момче красиво

  Poetry » Love
701 0 0

Eдно момче красиво,

едно лице красиво,

случайно в ден красив,

едно момиче красиво,

едно лице красиво,

двама писнало им от всичко,

те се срещнаха

и на следващия ден,

отново бяха заедно,

отново всичко беше.

 

Едно момче красиво,

едно лице красиво

и едно момиче красиво,

едно лице красиво,

разбраха, че трябва да са заедно

и така едно момче красиво

и едно момиче красиво,

прекараха девет седмици красиво,

девет седмици, в които

имаше болка и сълзи,

страдания и раздели,

кошмари и сълзи не видели,

истинския свят,

след всичко станало,

след целия кошмар

и всичките обиди,

те отново бяха заедно,

отново пламна,

тази искрица, която

не беше виждана отдавна.

 

И така това момче красиво

и това момиче красиво

се събраха отново,

отново и тези девет седмици,

в които

имаше същите сълзи,

същата болка,

същия този кошмар.

 

Но този път,

в края на всичко това,

то просто не бе завършило така,

както беше преди,

след този път те вече разбраха,

разбраха жестоката реалност,

от  която така или иначе

някой ден всеки от нас

ще я опита,

на някой ще им се стори вкусна,

на други горчива,

но само това момче красиво

и само това момиче красиво

знаят нейния истински вкус,

болката, която причинява тя,

страдания, които изпитаха от нея,

страдания, които едва ли някой ден

ще забравят!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ИВКА ТАИНА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...