Епистоларен стих
Толкоз мъка и скръшен копнеж,
с отлив пенест си тръгват вълните;
само бризът - приятелят свеж
тук остана да топли ми дните…
В плажа пуст след порои от хора
сам поскърцва с понтоните кеят,
след безкрайната моя умора
аз за тебе, любима, живея!…
И ужилва ме тъжен въпрос:
“ах, защо ли и ти ме напусна?”,
като страдащ еврей в холокост
аз с какво разгневих Хлевоустта?!
Все потъвах в житейската кал -
порицаван бях, често и мразен,
но живота си тъй бих живял,
по-далече от плъстска съблазън!…
И слова вдъхновен за любов,
с гургулица, в летеж ще ти пратя,
в двата метра - сред черния ров,
ще ме гушне ли щедро земята?!
И в гранитната книга желая
да напишете онзи мой стих,
в който аз като пътник към Рая
на вразите си всичко простих!
20.06.2022 г.
© Тъжен лирик All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всъщност е "евреин", ама карай... В стиха, както и във войната и в любовта, всичко е позволено....
-
Искрено преживяно, дълбоко и отлично предадено в стих душевно състояние.
Поздравявам те, Тъжен лирик!
П.П. Стува ми се, че трябва да е не "ервей", а "еврей". -
Много хубаво!
-
Майсторски написана творба. Много ми хареса! Някак си импонира на състоянието ми към момента.
-
Много приятно.
Имайте светли и благословени дни!