Есенно богатство
Като жълтици едри капят
листата есенни под този дъжд.
Богата щях да бъда, ако галят
очите ми любимия за мене мъж.
И ако капките дъждовни
преплитаха ръцете ми във две ръце,
за мен секундите откраднали
от времето със влюбено сърце.
О... тогава неизброимото богатство
ще пълнeше във шепите ми топлина,
а в вените ми щеше да е кипнало
на виното тръпчинката от сладостта.
Запалена от допира на топли устни,
аз щях от есенния дъжд да сътворя
телата в две дъги, от цветност нежни,
обвили се в лианите на обичта.
И пръски смях в мелодия без име
ще вихреше душата ми щастлива,
и пребогата щях да бъда със сълзите
от радост, че до мен го има...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
