Есенно танго за двуцевка и патрондаш
Мъгливо е. Дъхти на есен и е влажно.
По чергата разбридана от жълта шума,
прикрила ръбовете остри на паважа,
вървя към свойто минало, събрано в думи.
Не бях съгласен с младостта на мойто лято
и често със лукавите кръчмари спорех.
Когато заживях и тръгнах наобратно,
разбрах, че вече съм един обрулен орех.
И, не че се оплаквам като поп след пости –
до дата бих повторил всички календари.
Зеблото от коноп – торба за мойте кости,
животът го тъче на становете стари.
Когато куцате с обущата си нови,
през този свят, от понеделници и сметки,
аз мога да строша на всеки страх оковите,
износил два каскета и едни подметки.
В очите ви като светкавица ще блесна,
но само хляб познава на гневът ми ножа.
По мярка ми е вече свободата честна –
продупчена с тринайсет нули вълча кожа.
© Димитър Никифоров All rights reserved. ✍️ No AI Used
