Етюд за кавал и овца
На замъка, в най-източната кула,
Принцесата държи бинокъл стар.
Използва го, откакто бе дочула
тя медния кавал на млад овчар.
Очите и, вторачени и двете,
от месец неотлъчно го следят,
как всеки ден изкарва той овцете,
строявайки ги бодро да пасат.
Ухажвана от знатните ергени,
отблъснала бе не един от тях,
На фръцлата изобщо не и дреме,
че връзката с овчар е тежък грях.
Преглътна гордостта си на девойка,
в писмо изля си чувствата – пожар.
Към него припна вярната и дойка,
тук в ролята на таен емисар.
,,Любими мой, – започваше писмото. –
навярно ще ме сметнеш за нахал!
Безумно влюбена съм в теб, защото
плени ме ти с вълшебния кавал!
Когато те съзрях през окуляра,
сърцето ми направи пирует.
Устата ми пресъхна кат Сахара.
Дори се скъса тесният корсет.
Прекрасен повелител на овцете,
ах, как мечтая да ме утешиш!
Любовно да ме приютят ръцете,
с които вечер млякото доиш…“
И цели страници, тридесетина,
Принцесата изписа в този дух.
Хартията бе розова и фина,
дори прозрачна колкото тензух.
Изпусна си късмета и не свари,
да стане, значи следващия цар…
С хартията си свиваше цигари
доволен неграмотният овчар.
© Васил Иванов All rights reserved. ✍️ No AI Used
