Dec 2, 2014, 8:28 PM

Гара

  Poetry » Love
552 1 0

    Ние с теб сме

    като двама пътници,

    чакащи един и същ влак

     на различни гари.

 

   И влакът винаги закъснява,

    поне с двайсет минути

    и дори да се качим на него,

    ще влезнем през различни врати,

    в най-отдалечените купета

    и след дълги обиколки

    из старите коридори

    ние пак ще се разминем.

 

 

    И на мен не ми остава 

    нищо друго,освен 

    да сляза една гара преди теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любел Дякоf All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...