Изчезнаха от мойте нощи –
покоят, тишината… думите.
Във мене светлинката още
мъждука надалеч по друмите,
които в сънища обхождам,
с надежда мигом да открия
във лъч последен, де захожда
на мрака в скръбната стихия,
една последна ласка твоя!
Целувка топло-въжделена,
открадната за миг в пороя
на любовта ни... споделена!
Пък нека сетне притъмнее
и в здрач докрай да се изгубя,
сал въгленче едно ще тлее
в душата ми… и ще те любя!
12.10.2017 г.
© Владислав Недялков All rights reserved.
Моите поздравления