Jan 9, 2010, 12:59 PM

Изгарям

  Poetry
630 0 2

Препускат мислите като коне

В галоп...

Блъскат се в камъни

Като водите бързи на поток

Шумят в ушите думите

Като ехо планинско

Обгръща душата ми вятърът

Сякаш е тяло моминско

Изгарям както огъня

Изгаря цепеница суха

Като дърво съм...

Цялото хралупа куха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хм, лъжливо е усещането, няма начин да си кух.
  • Както и друг път съм си мислела, твоите творби трудно се коментират. Те просто се четат, усещат и преживяват. Поздрави!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...