Не мога, да ти устоя.
Сърцето ми така го иска.
Една разпенена вълна,
разбива се и в мен се плиска.
А после идва друга, пак е тя.
Уж са различни, ала е една и съща.
Не мога да ти устоя.
Отивам си. И пак се връщам.
Не мога да се променя.
Брегът е бряг, дори да е различен.
И влюбен е в една вълна.
Но, всъщност, цялото море обича.
© Георги Стоянов All rights reserved.