Измамна любов.
В живота истинските ми любови,
изгубвах леко, с млада безрасъда,
отдръпвах се от женските окови,
от тежката им, свързваща присъда!
Пламтеше ми сърцето в жива клада,
и търсеше любов, но някак – волно,
все да обича искаше, но не да страда,
прелитайки от плът на плът – доволно!
Душата тлееше докрай – в пустиня
и молеше се жадна - за водица,
сама отиде си, без капка милостиня,
не сетила ни обич - на девица!
Така скиталник си останах – вечен,
продал си клетви и загубил власт,
дали от Госпада, не съм обречен,
в любов измамна, да горя - без страст?!
10.08.2015 г. Влад.
© Владислав Недялков All rights reserved.