Mar 21, 2015, 8:54 AM

Изповед

  Poetry » Love
485 0 0

Вървях до теб притихнала, смълчана

по пътищата прашни и добри.

Но знаех аз, че имам твойто рамо

и твойте нежни, щастливи очи.

 

И ето,  че се връщам пак във  спомена

на всичките, отминалите  дни,

Вървяхме ние  двамата по пътя,

но сред приятели,  а  не сами.

 

Обходихме надлъж и шир Родината,

където  прати  те дълга.

Приятелю мили, не спомняй си зимата.

Обичай живота  и  птичите нежни ята.

 

Благославям аз съдбата си,

която с тебе ме събра.

Какво бих правила без дирята,

която следвах и в съня.

 

Ето, че дойде и краят,

на моята малка изповед.

Ти ми показа даже и раят.

Благодаря,  любими, и привет!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мара Паунчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...