Желания
Зад воал от приличие е скрита душата ми.
Зад стена от морал е затворен духът.
Зад норми обществени се таи свободата ми.
Зад порой от сълзи проблясва мигът.
Но пристига вълнение от промяна възбудена.
С пронизващи тръпки, желание, страст.
А вратата затворена открехва събуждане.
Всичко идва при мен и остава в моята власт.
Край на норми и клишета, в интелекта закотвени.
За любов и желание мигът е дошъл.
Зад стена от страст и нрави заровени,
жажда и похот нетърпеливо стоят.
Но луната, скрила душата, отново отива си.
Нощта отминава и идва денят.
Воалът отново прикрива приетата етика.
И желанията нощни притаени стоят.
© Светослава All rights reserved.
