Жените, които обичах
... преди трийсет години, когато бях млад и красив,
и Жените все още ме заглеждаха привечер в парка,
катедрали рисувах им! – в стихове с рими в курсив,
в тях дори опаковах им с кеф Триумфалната арка! –
те ме гледаха, сякаш бях добрият Магьосник от Оз,
те ме следваха в моите, откачени до лудост, Вселени,
и във своите сънища ме сравняваха често с Христос! –
да се чудиш защо? – няма нищо Божествено в мене,
днес ги смислям с Любов и съм снопче добра светлина,
и се надам, че всяка опрощаващо в мене се вглежда?
Бях щастливият Мъж! – във Душата на всяка Жена
аз търкулнах със Обич кълбенце от светла Надежда.
© Валери Станков All rights reserved.
