В ролите: Жени Иванова – Мадам Мишел, Крупието

                 Мариана Бусарова – Фортуна

                 Васил Иванов – Играчът

Фортуна (Мариана):

Просветват светлини. Кола. Казино.

Фортуна призовава някой тук!

Кръвта бумти. Сърцето ли изстина?!

Уста пресъхнали мълвят без звук.

Към мене – повелителката – думи,

измолвайки за себе си късмет...

Летят по масите безумни суми!

Красавица пристъпя в стил напет.

Мадам Мишел (Жени):

Отваря портиер пред мен вратите...

– Пардон, визонът ви, мадам Мишел! –

Валето ми се влачи по петите –

но покерът е крайната ми цел.

Подрънкват едноръките бандити.

(Смущават песента на Беси Смит)

И както винаги са те магнити

за дамите с добре прикрит артрит.

Играчът (Васил):

Казиното. Любимата ми маса.

Зеленото сукно поглаждам с длан.

Отсреща дама с бенка за украса.

(поръчвам джин, за нея – цял банан!)

Крупието (Жени):

Нащрек. Смълчан. Жетоните подрежда.

Зализан яко с много брилянтин.

Над погледа си остър вдига вежда.

Със сигурност зоват го Костадин.

Мадам Мишел (Жени):

На масата ме чака изненада.

Хостесата сервира ми банан.

Очаква пичът турска мелодрама

и май си проси удара с тиган...

Крупието (Жени):

Кръстосват погледите. Първи карти.

Наддават бързо. Следва блъф след блъф.

Назряват, значи, здраво тъмни страсти.

И някой някому ще пусне кръв.

Фортуна (Мариана):

Повярваха си двамата. Типично.

Надул се той – прилича на жабок...

Примигва тя със мигли. Фантастично!

Ще ги прекарам, мисля си, анблок.

Мъжагата посръбва питиета,

пресмятайки поредната ръка.

Тя сладка е (и може би – проклета)...

Май гледам тук дуела на века!

Играчът (Васил):

А ,,бенката" за кой ли път блъфира –

потропва нервно с кървав маникюр.

На мен ли номерата ще сервира!

Май взема ме за пълен чукундур.

И прави го нарочно театрално.

Поставя на ,,туземеца" капан.

Не знае, че съм копеле брутално,

родено със захапка на кайман.

Мадам Мишел (Жени):

Фортуна най-нахално се усмихва,

но не на мен, на тъпия примат.

Навярно егото му ще се спихне,

ако жена го обере. И пак

блъфира, но едва ли има кента.

А мен ме топли хубав стрейт до поп.

Донасят ми мохито с много мента.

Банана беля, онзи май е в шок.

И, гледам го, на сухо той преглъща.

Едва поема крупието дъх...

Дано да му се падне злобна тъща,

ако спечели, значи, този плъх.

Играчът (Васил):

Расте пред мене купчина жетони.

Добавя също перлите. Сладур!

Опънати са всичките неврови,

но аз я гледам с поглед на бордюр.

Отново с маникюра си играе. 

И виждам – огърлицата е стръв.

Да ми ошушка кинтите желае,

помислила, че вярвам в този блъф.

Фортуна (Мариана):

Въртят игрички. Ясно е. Умеят.

Мадамата му хвърля нова стръв.

Жетони тракат. Страстите се леят.

Дали ще се пролее даже кръв?!

Усмихвам се – на кой ли да заложа?

Фортуна е чувствителна... нали...

До кокала опира често ножа!

От нейните решения... боли...

Играчът (Васил):

Май тази вечер няма силни карти.

(Застива празното и деколте)

Залагам всичко. Нека бъде парти!

(Тук само бърбънът не е менте.)

На масата жетоните преливат.

Един добре изглеждащ капитал.

Мадамата ме гледа. Тръсва грива –

в ръката ми е... кента флош роял!

Фортуна (Мариана):

Усмихвам се. Но кой е победител?!

Самодоволно кима онзи мъж...

Мадам се муси с устничките свити.

Но гонгът за финал за миг задръж!

Мадам Мишел (Жени):

Спечели си фалшива огърлица.

В устата му проблясва златен зъб.

Така е! Не оставам аз длъжница.

Наивен е горкият... даже тъп.

Фортуна (Мариана):

Дали съдбата картите раздава?!

Държи ли тя житейския късмет?!

А, може би, на хората остава

на тоз въпрос да дирят все... ответ...!