Oct 24, 2009, 12:04 PM

Клетва дадох на сърцето си

  Poetry » Love
866 0 3

КЛЕТВА ДАДОХ НА СЪРЦЕТО СИ

 

 

 http://www.vbox7.com/play:8e72ac79

 

Реших да си замина. Просто тръгвам.

Дори не се опитвай да ме спреш!

Отдавна мина времето, когато

дойдох при теб с вяра и копнеж.

 

Дойдох, но като птица клета

останах с пречупени криле.

Надеждата в очите ми угасна,

дори мечтите ми отне.

 

И като птица в златна клетка,

поглеждах синьото небе…

Любов, държана зад решетка…

Каква любов!? Туй мъка, бе!

 

Сърцето ми ранява много пъти -

обижда го, изхвърля го, гори…

То всеки път прощаваше греха ти,

но и до днес не спря да го боли.

 

Реших да тръгна. Ей тъй, заминавам!

Без „сбогом” и без сълзи при това,

и знай, че никога не съжалявам

за стари и отминали неща.

 

Назад оставих всички грешки,

всяка болка и тъга,

и в своето утре вече гледам,

прегръщам новата зора.

 

Забравих хули и обиди…

Загърбих твоите лъжи…

И клетва дадох на сърцето си -

от днес да спре да го боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АнеблА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех, ако можеше да заповядваме на сърцето...Хареса ми!
  • Не се обръщай на зад! Продължавай смело на пред! Дори и да има прошка болката и споменът остават да тежат за винаги. Промяната в отсрещната страна винаги е кратка и без резултат. Поздравявам те за стиха.Невероятен е.
  • Хареса ми!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...