Посветено на... едно черно слънце.
Не те видях.
Подпалих грешките.
Изтрих ги от света със пепел.
Не се познах.
С бедра разтворени.
Родих се.
От един мечтател.
Не те убих.
Сънувах те.
Като разпален ураган.
От нищото.
Не те разбрах.
Погребах те.
Спокойно си заспах.
Без истини.
Не се сдържах.
Ти вяло ме изстрада.
Когато ме раздра.
В сребристото.
Не исках да обичам.
И крещях.
Събудих се.
Кошмарно чиста съм.
© Йоанна Маринова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
