Посветено на... едно черно слънце.
Не те видях.
Подпалих грешките.
Изтрих ги от света със пепел.
Не се познах.
С бедра разтворени.
Родих се.
От един мечтател.
Не те убих.
Сънувах те.
Като разпален ураган.
От нищото.
Не те разбрах.
Погребах те.
Спокойно си заспах.
Без истини.
Не се сдържах.
Ти вяло ме изстрада.
Когато ме раздра.
В сребристото.
Не исках да обичам.
И крещях.
Събудих се.
Кошмарно чиста съм.
© Йоанна Маринова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
